Определение № 492 от 14.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 507/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Т. Ш. У. от [населено място] против определение № 1206 от 4.06.2012 год. по ч. гр. д. № 2062/2012 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната й жалба от 9.04.2012 год. против решението от 3.04.2012 год. по гр. д. № 1097/2012 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по гр. д. № 2062/2012 год. на САС. Жалбоподателката поддържа становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 225, ал. 1 и чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, вследствие на което тя не е конституирана като страна в първоинстанционното производство. Счита, че с оглед правото й да участвува в него, обжалваното определение се явява неправилно и иска неговата отмяна, като се постанови продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната й жалба. Ответниците по частната жалба – Е. и П. Н., чрез адв. Сн. С., оспорват същата като недопустима, респ. неоснователна. Д. У. поддържа становище за основателност на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото и доводите на ответниците по нея, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК постановеното определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. У. против първоинстанционното решение и производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Съображенията на ответниците по нея за недопустимостта й поради липсата на качеството на страна на жалбоподателката са неоснователни, както и доводите за липса на основания за допускане на обжалването, тъй като не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане подадената от Т. У. жалба против първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че същата не е от кръга на лицата, посочени в чл. 98, ал. 1 СК, които са легитимирани да обжалват решението по искането за осиновяване, поради което и подадената от нея жалба е процесуално недопустима. Изложени са съображения относно характера на производството по осиновяване като охранително, в което съгласно чл. 540 ГПК се предвижда прилагането освен на общите правила на ГПК съответно и на правилата на исковото производство, с изключение на тези по чл. 207-266 и чл. 303-388 ГПК. Посочено е и, че в Семейния кодекс е предвиден ред за прекратяване на осиновяването с иск за унищожаване от посочените в закона лица. Определението е правилно и следва да се потвърди. Производството пред първоинстанционния съд е по искането на Е. и П. Н. за осиновяване на малолетното дете – Г. и с решението от 3.04.2012 год. е допуснато непълното му осиновяване от молителите. В това производство са неприложими разпоредбите на чл. 225 и чл. 229 ГПК, поради което и първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената от настоящата жалбоподателка молба за встъпване в процеса, респ. за спиране на производството до решаване на делото по подадената от нея молба за осиновяването на Г.. С оглед липсата на данни по делото това определение да е атакувано, респ. отменено, то настоящата жалбоподателка няма качеството на страна в производството, която да е сред легитимираните такива да обжалват постановеното решение за осиновяване, посочени изрично в чл. 98 СК. Затова, като е приел подадената от нея въззивна жалба за процесуално недопустима, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди. Подадената жалба от А.-Д. „Л.” е процесуално недопустима, тъй като А. з. с. п. не е легитимирана страна да обжалва нито въззивното определение, нито постановеното решение за осиновяването, тъй като това процесуално действие е извън правомощията й по чл. 21, т. т. 13-15 ЗЗД. Жалбата й следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.