Определение № 3027 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11990/06.07.2023 г. на „Мика стил“ ЕООД, представлявано от адвокат А. Г., срещу определение № 1347 от 19.05.2023 г. по в. гр. д. № 20232100500730/2023 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените насрещни осъдителни искове от Р. И. С. и А. П. Ф. срещу „Мика стил“ ЕООД за сумата от по 144.75 лв., представляваща неизплатен пълен размер на наемни вноски за периода от 30.03.2020 г. до 30.12.2020 г. по сключен между страните договор за наем от 01.04.2019 г. за обект „бистро“, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] секция В, партер, както и за сумата от по 5100 лв. - обезщетение за ползването на собствения им горепосочен имот след прекратяване на договора за наем за периода от 01.01.2021 г. до 30.12.2021 г., заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на насрещната исковата молба – 21.06.2022 г., до окончателното плащане, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху собствен на дружеството товарен автомобил „Д. Д.“, с peг. [рег.номер на МПС], цвят - бял, с рама № [банкова сметка]. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Пред ВКС е обжалвано определение по чл. 389, ал. 1 ГПК, постановено за пръв път от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция. Съгласно чл. 396, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК компетентен да разгледа жалбата е не ВКС, а Апелативен съд – Бургас. В случая не е налице хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК. Изложеното обуславя прекратяване на образуваното пред ВКС дело и изпращането му по компетентност на Апелативен съд - Бургас. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,