Определение № 246 от 07.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4603/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. против решение № 969/13.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1226/2016 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С въззивното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени. По отношение на закрилата по чл.333 КТ, какъвто довод е направен в исковата молба, съдът е приел, че седалището на работодателя е в [населено място] и законосъобразно работодателят е поискал разрешение за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата от Инспекция по труда – София, а не от тази в [населено място]. Този свой извод съдът е направил въз основа на трудовия договор на ищцата, в който не е посочено място на работа, различно от това по седалището на работодателя. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, относно това, коя е компетентната Инспекция по труда, която следва да даде предварително разрешение за уволнение на работник, страдащ от заболяване по Наредба №5/1987 г., дали това е инспекцията по седалището на работодателя или тази, по местоработата на работника. Сочи се противоречиво разрешаване на правния въпрос - касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се представя влязло в сила решение на ОС – Кърджали, в което е прието, че компетентната Инспекция по труда е по местоработата, т.е. налице е касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне. Водим от горното, състава на ВКС