Решение № 6848 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2020 г.

Решение № 6848 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12240/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пауталия турс" АД, гр. Кюстендил, [ЕИК], представлявано от адв. Л. В., срещу решение № 181/04.08.2020 г. по адм. дело № 264/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не се е произнесъл по цялата жалба. Оспорва изводът за дължимост на такса битови отпадъци с мотиви, че имотите не се използват, както и че за част от периода задълженията са погасени по давност. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – директор на Дирекция "Местни приходи" към Община Кюстендил, чрез юрск. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Кюстендил е Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3725/07.02.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 1/15.04.2019 г. на Началник отдел "Метни приходи" при Община Кюстендил, с който акт за "Пауталия турс" АД, в качеството на собственик на недвижими имоти в гр. Кюстендил, са установени задължения за ДНИ и ТБО за периоди 2015 г. – 2018 г. в общ размер на главницата 146 593. 98 лв. и лихви за просрочия към тях към в размер на 30 034. 92 лв., общо дължима сума за целия период - 176 628. 90 лв. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на "Пауталия турс" АД срещу посочения АУЗД. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си. Приел е за безспорно установено, че дружеството е собственик на недвижими имоти, съответно с партиден №[номер 001, с адрес на имота: гр. Кюстендил, бул. "България" № 46 /хотел "Велбъжд"/, представляващ земя и сграда; партиден №[номер 002, с адрес на имота: гр. Кюстендил, бул. "България" № 1 /хотел "Пауталия"/, представляващ земя и сграда; партиден №[номер 003, с адрес на имота: гр. Кюстендил, ул. "Архимандрит Зинови" № 8 / "Гогова къща"/, представляващ земя и сграда. За посочените обекти дружеството е подало декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1230/18.06.2010 г.; вх. № 1231/18.06.2010 г. и вх. № 1233/18.06.2010 г., със съответните облагаеми основи към 01.01.2015 г.; 01.01.2016 г.; 01.01.2017 г. и към 01.01.2018 г. При така установеното от фактическа страна, съдът е съобразил представените по делото доказателства и доводите на задълженото дружество и е приел за неоснователни възраженията за недължимост на такса битови отпадъци за всички процесни години. Като е съобразил и подробно анализирал приложимите материално-правни норми, съдът се е мотивирал, че за законосъобразното установяване на задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 следва да са реално предоставени услугите от трите компонента. Приел е, че в тази насока от страна на Община Кюстендил са представени достатъчно доказателства, сред които задължителните заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, справката за пътните листове за годините по акта, трудови договори на служители към ОП "Чистота". Съобразил е, че имотите на задълженото дружество попадат в границите на районите, определени съгласно заповедите на кмета, в които общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ, като е посочена и честотата на сметоизвозване. От останалите доказателства е приел за доказано действителното извършване на услугите по поддържане на чистота на площите за обществено ползване. Съдът е приел за неоснователни доводите на лицето, че не дължи заплащане на такса, тъй като имотите не се използват и съответно не генерира отпадъци, като е посочил, че смисълът на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, е споделянето между всички субекти по чл. 64 от ЗМДТ разположени на територията на населеното място, на разходите за поддържането на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но които са предназначени за общо ползване, както и разходите за обезвреждане на битовите отпадъци, с оглед което дружеството също е ползвател на услугите почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, независимо от това дали генерира или не битови отпадъци за своя имот. От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че задълженията за ДНИ и ТБО са правилно изчислени като размер за всяка година, съответно с приетите актове на общината и подадените от лицето декларации. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно и като такова следва да с остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота следва да бъде посочено следното: Нормата на чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата редакция ДВ, бр. 153 от 1998 г., разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63 ЗМДТ в приложимата редакция, ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Чл. 64 ЗМДТ определя, че данъчно задължени лица за ТБО са собствениците на недвижимите имоти на територията на общината. Правилно съдът е приел, че условия за заплащане на ТБО е предоставянето на услугата от страна на общината и то именно по отношение на имотите, за които таксата е определена. Неоснователно дружеството твърди, че по делото липсват доказателства, че от Община Кюстендил действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесния период 2015 г. - 2018 г. са издадени заповеди на кмета на Община Кюстендил по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени районите на територията на общината, включени в организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Не е спорно, че имотите на дружеството попадат в определените граници. Представените трудови договори на служителите към ОП "Чистота" доказват наличието на нужния персонал за поддържане на чистотата в районите за обществено ползване, а от пътните листове се установява честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, както и конкретните райони, в които е извършвано. Касационната инстанция намира за доказано фактическото предоставяне на услугата от общината, противно на твърденията на касатора. Следва да бъде посочено и че спорните задължения са установени въз основа на декларации, подадени от самото дружество, в които е декларирало относими към определянето на таксите обстоятелства, а именно използването на контейнер и кофа. Съответно с така декларираното общината организира предоставяне на услугите - посещение на сметоизвозващите машини, а липсата на отпадъци в съдовете е неотносимо за определяне на задълженията съгласно редакцията на законодателната уредба, приложима към процесните години. Не се споделя и разбирането на касатора, че след като имотите не се ползват и не генерират отпадъци, не следва да бъде заплащана такса за поддържане на чистота на районите за обществено ползване и за обезвреждане в депа. Случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО са регламентирани в чл. 71 ЗМДТ, в приложимата редакция ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. Видно от разпоредбата, дължимостта на таксата за компоненти сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е обвързана с действителното предоставяне на услугите от общината. Тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, в приложимите към процесния период редакции, трайно застъпвано в практиката на ВАС и първоинстанционните съдилища, сочи, че ТБО се дължи във всеки случай, когато се установи, че услугите са реално предоставени от общината, без дължимостта да е обвързана с обема на генерираните отпадъци. По отношение на таксата за обезвреждане на отпадъци, доводът на касатора, че за нито един от трите имота, не е предоставена услуга по извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, е ирелевантно за спора. За дължимостта на такса за този компонент дори не е нужно имотът да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, по аргумент от чл. 71 ЗМДТ, в приложимата редакция, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО, е когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая таксата е дължима, тъй като е безспорно доказано, че е налице функциониращо депо на територията на общината. Касаторът твърди още, че съдът не се е произнесъл по цялата жалба на дружеството, тъй като АУЗД № 3725/07.02.2019 г. е обжалван и в частта на установения данък върху недвижимите имоти, а съдът не е изложил мотиви в тази насока. По този довод за неправилност на решението, касационният състав констатира, че по същество в жалбата пред Административен съд Кюстендил са изложени аргументи за незаконосъобразност на АУЗД единствено срещу установените задължения за ТБО. Действително, в началото на жалбата е записано, че се обжалва изцяло решението, с което се потвърждава АУЗД, поради което би могло в полза на дружеството да се приеме, че се обжалва целия акт. Непроизнасянето на съда по основанието за дължимост на ДНИ не е съществено процесуално нарушение и не обосновава връщане на делото в тази част за ново разглеждане. От мотивите на обжалваното решение се установява, че въз основа на заключението на вещото лице, съдът е приел за законосъобразно определен размерът на ДНИ. Доколкото между страните не се спори, че "Пауталия турс" АД е собственик на имотите, за които е установен данъка, това е достатъчно основание дружеството да притежава качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ. Направеното възражение, че голяма част от задълженията, без да бъде уточнено за кои години и за какви суми, са погасени по давност, е неоснователно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци и такси, установени по основание със закон. На основание чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая приложение намира регламентацията на чл. 171 ДОПК. Предвид периода на установените задължения /2015 г. -2018 г./ не е изтекъл 10-годишния срок на абсолютната погасителна давност. Не е изтекъл и 5-годишния давностен срок по алинея първа на същата разпоредба, тъй като според специалното правило на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с образуването на производство по установяване на публичното вземане давността спира, а с издаването на АУЗД тя се прекъсва и от прекъсването й започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 2 и 3 от ДОПК/. Оспореният АУЗД е издаден на 07.02.2019 г., поради което за процесните задължения давностен срок не е изтекъл. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед своевременно заявеното искане, в полза на бюджета на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.