Определение № 8447 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Е. М. от гр. София, чрез адв.Стоев, срещу определение № 28828 от 16.07.2026 г. постановено по адм. дело №8721 по описа на Административен съд-София град /АССГ/ за 2026 г. С атакуваното определение е отхвърлено направеното искане за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №1416/29.06.2026 г. издадена от младши автоконтрольор при отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подбуква "бб" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца". В частната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на твърдението, че определението е установено в противоречие с материално-правни норми, при явно несъответствие с целта на закона и се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че при постановяването му съдът не е взел предвид обстоятелството, че липсват каквито и да било доказателства, че М. М. е управлявала лекия автомобил. Акцентира се и на обстоятелството, че акта за установяване на административно нарушение е издаден три месеца след извършване на твърдяното нарушение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, състав на седмо отделение, приема, че частната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оглед данните от приложените по делото документи, първостепенният съд обосновано констатира, че процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подбуква "бб" от ЗДвП, с оглед посоченото в нея фактическо основание - водачът на МПС, не контролира непрекъснато управлението на лек автомобил „Пежо 208“, с рег №[рег. номер] в гр.София, с посочен конкретно маршрут и предизвиква ПТП със спрелият пред нея лек автомобил, след което напуска местопроизшествието. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че жалбоподателката не е доказала противопоставим на защитения обществен интерес и настъпване от допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на акта значителни или трудно поправими вреди. Първоинстанционният съд е извършил „обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“, съгласно тълкуването на СЕС по дело 605/2022 г. и е приел, че мярката е наложена при формално изпъление на законовите изисквания при констатиране на този вид нарушения. Въз основа на това е направен краен извод, че искането на М. М. следва да бъде отхвърлено и в този смисъл е постановен атакувания съдебен акт. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като този закон не предвижда основания за спиране. Приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Условията по чл. 166, ал. 2 АПК обаче не са налице в процесния случай. Съдът обосновано приема, че жалбоподателката не доказва, а и не твърди настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. В заявеното искане и в частната жалба се изтъква, че целта на ПАМ е превантивна и няма характер на наказание. С процесната ПАМ се цели осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, още повече предвид сериозността на допуснатото в случая нарушение. На този защитен от законовата норма обществен интерес не е противопоставен личен, който може да бъде противопоставен. Характера на ПАМ предполага, че за адресата й настъпват негативни последици и той търпи неудобства и ограничения. В конкретния случай се ограничава временно възможността лицето да управлява МПС, тъй като му е отнето СУМПС, но мярката е временна. Твърденията в частната жалба, че М. М. не е управлявала лекия автомобил и доказателствата, които се прилагат, следва да се проверят и обсъдят в производството по проверка законосъобразността на ПАМ. В настоящото производство се проверяват само наличието или липсата на предпоставките по чл.166, ал.2 АПК, които са свързани със спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на атакувания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото не следва да бъде обсъждана претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на седмо отделение