Определение № 9902 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. В. С., чрез адв.Вангелова, против определение №9601 от 24.06.2024 г., постановено по адм. д. №12105/2023г. по описа на Административен съд – София град, което е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, включително от внасяне на депозит по допусната СТЕ. Навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и искането му уважено. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционинят съд е образувано по жалба на Б. В. С., срещу заповед № САГ23-РА-30-589/02.11.2023г. на Главния архитект на Столична община /СО/. С молба от 29.05.2024 г., чрез адв.Вангелова, е поискал освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, включително от внасяне на депозит по допусната СТЕ. С разпореждане №6930 от 30.05.2024г. съдът указва на жалбоподателя в 7 дневен срок от съобщаването да приложи по делото декларация от него и съпругата му по чл. 83, ал. 2 ГПК. С молба от 11.06.2024г. от С. е изпълнено разпореждането на съда. С обжалваното определение Административен съд - София град отхвърля искането му за освобождаването от заплащане на такси и разноски по делото, включително от внасяне на депозит по допусната СТЕ. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че представените от С. доказателства за негови и на съпругата му заболявания са медицински документи, издадени далеч преди образуването на настоящото съдебно производство. И двамата са декларирали, че притежават недвижимо имущество, лек автомобил и приходи от пенсии в общ размер 1126,73 лева, които съотнесени към определения депозит за СТЕ, позволяват заплащането му. По тези съображения съдът отхвърля искането на жалбоподателя. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на искането за освобождаване на жалбаподателя от заплащане на такси и разноски по производството, включително от внасяне на депозит по допусната СТЕ. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че определеният депозит за СТЕ, който представлява негови дължими процесуални разноски по делото към моментното развитие на съдебното производство, с оглед анализа на доказателствата и предпоставките на чл.83, ал2 от ГПК, може да бъде заплатен от С.. В подкрепа на този извод са и доказателствата за извършено от него строителство, в имота предмет на делото, което не би могло да се реализира без съответните финансови средства за това. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,