Определение № 801 от 24.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] чрез адвокат А. В., с вх.№ 60788 от 30.06.2011 год. на Софийския градски съд, срещу Определение от 10.06.2011 год. по ч.гр.д.№6322/2011 год., на Софийския градски съд, ТО, с което е потвърдено определение от 18.03.2011 год. по ч.гр.д.№22332/2010 год. на Софийския районен съд, 52 състав, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадена в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК.С обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че за да не бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение, заявителят е длъжен не само да предяви иск по чл.415, ал.1 ГПК, но и да представи в дадения от съда срок доказателства за предявяването му по делото, по което, е издадена заповедта за изпълнение. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.415, ал.1 ГПК, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.235, ал.2 ГПК, защото въззивният съд не е обсъдил представения пред него препис от искова молба по чл.415, ал.1 ГПК, подадена в указания срок и по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 като формулира процесуално правни-въпроси в кой момент и по какъв начин следва да се представят доказателства за депозирана в срок искова молба по чл.415, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва основанията за достъп до касационно обжалване, а по същество- основателността на частната жалба, претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Не са налице допълнително подържаните критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Посочените решения и определения на ВКС, както и ТР1-2001 –ОСГК относно правомощията на въззивната инстанция са относими към доводите за неправилност на обжалваното въззивно определение, които не могат да бъдат същевременно и основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. По поставените процесуалноправни въпроси за срока и начина, по който следва да се представят доказателства за предявяването на иска по чл.415, ал.1 ГПК съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава по разрешените с нея процесуално- правни въпроси, формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК- определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 494/02.07.2010г. по ч. т. дело № 403/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.. Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл.417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание чл.415 ал.1 ГПК. Посочената по-горе трайна и непротиворечива съдебна практика изключва наличието на допълнителния критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. На основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата- [фирма] следва да се присъди сумата 600 лв. разноски за изплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд