Определение № 440 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1971/2017 г.

Производството е по реда на 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] против Определение № 144 от 13.04.2017г. по в.т.д.№ 8/2017г. на Пловдивския АС, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, възложени в негова тежест. С частната жалба се иска отмяната на определението като неправилно и намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция поради прекомерност. Твърдението е, че делото във втората инстанция не е сложно от фактическа и правна страна, ищецът не е депозирал отговор, не са събирани доказателства, поради което присъденото от състава на П. възнаграждение за адвокатска защита /8 000лв. платен адвокатски хонорар/ следва да бъде намалено до минималния размер 3 756.85лв. С писмен отговор ищецът К. К. оспорва основателността на частната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е съобразила, че искането на страната, инициирала производството по чл.248 ГПК е било за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца с решението, постановено в производството по чл.258 сл.ГПК, образувано по въззивна жалба на [фирма], с което е било потвърдено първоинстанционното решение. Приела е, че направеното от жалбоподателя искане по чл.78,ал.5 ГПК е неоснователно предвид усложнената фактическа обстановка по делото, която пряко рефлектира върху защитаваните в процеса правни становища. Неоснователно е поддържаното в частната жалба твърдение за неправилност на определението. Изводите на въззивната инстанция по довода за приложението на чл.78,ал.5 ГПК следва да бъдат споделени. Предмет на подадената от застрахователното дружество въззивна жалба е уважаването на исковете за неимуществени и имуществени вреди, причинени от пътно транспортно произшествие, настъпило в Република Румъния. Въведените от жалбоподателя оплаквания са дали поведението на увредения преди и по време на катастрофата като пътник е било в причинна връзка с настъпилото увреждане и по отношение размера на обезщетенията. Фактите, относими към тях са били предмет на няколко експертизи /медицинска, комплексна, повторна автотехническа и съдебно медицинска/. Не съответства на материалите по делото твърдението в настоящата частна жалба, че въззиваемият не е депозирал отговор на жалбата. Такъв е приложен на л.17 от второинстанционното производство чрез пълномощника адв.С. Ч., който е поддържал отговора и в откритото съдебно заседание. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.