Определение № 371 от 26.07.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срок от адвокат Т от АК гр. П., като пълномощник на Ж. М. С., Н. Д. М., И. Ангелова Б., С. Т. А. и Г. Б. М., срещу определение № 104 от 29.04.2010 г. по ч. гр. д. № 143/2010 г. на Старозагорския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответникът по касация „И” Е. гр. С. счита, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 558 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 287/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Старозагорския окръжен съд. Въззивният съд приел, че с иска по чл. 109, ал. 1 ЗС се търси защита на правото на собственост на магазините, разположени в сутерена на масивната сграда, чиито собственици, според правните им твърдения, са ищците. От тази гледна точка за неоснователно приел предмет на негаторния иск да е стената, изградена от ответника, с която преградил общото стълбище и отнел достъпа до магазините, и чието премахване се иска. Тъй като негаторният иск е оценяем - чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът определил размера на цената на иска по данъчната оценка на един от процесните имоти - 52 547.70 лева, според която и предвид разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК искът е родово подсъден като първа инстанция на окръжния съд. Обжалваното определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, защото, макар да се запазва висящността на производството, пътят за защита пред сезирания от ищците съд е преграден. Ето защо доводът за недопустимост на частната касационна жалба е неоснователен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат следните въпроси, разрешени от въззивния съд, които са определящи изхода на спора за подсъдност: дали искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е оценяем или е неоценяем и как се определя цената на иска в случай, че е оценяем. По първия от поставените въпроси не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е едно от правните средства за защита на собствеността и като такъв е оценяем съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл са определение № 69 от 12.02.2009 г. по ч. гр. д. № 10/2009 г., и определение № 210 от 12.05.2009 г. по ч. гр. д. № 125/2009 г., двете на ВКС, II-ро г. о. Касаторите не са посочили в изложението наличие на някаква специфика, свързана с разглеждания случай, нито са обосновали довод за настъпили изменения в обществените отношения, които да налагат пререшаване на въпроса с оглед точното прилагане на закона и/или развитие на правото. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Законосъобразно е становището на въззивния съд, че защитимото в случая материално право е правото на собственост на магазините. Предявяването на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС е обусловено освен от притежаването на право на собственост, така също и от неговото неоснователно засягане от действия на ответника и затова съставлява правно средство за защита срещу твърдяното неоснователно действие или посегателство. Именно това е и предметът на делото, паричната оценка на който се явява цена на иска. От изложените в исковата молба обстоятелства може да се приеме, че спорът има за предмет общата част в сградата етажна собственост, каквато се явява общото стълбище, с чието преграждане се засяга /смущава/ упражняването на правото на собственост на ищците. Ето защо неправилно съдът в двете инстанции, за да определи родовата подсъдност на делото, е взел предвид данъчната оценка на един от магазините. В случай, че определянето на оценката представлява затруднение, съдът е могъл да определи цената на иска сам или с помощта на вещо лице съобразно размера на притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата, записани в представените с исковата молба нотариални актове, и данните в строителната документация. Това не е сторено. Ето защо родовата подсъдност по чл. 104, т. 3 ГПК, установена като изключение от общото правилно на чл. 103 ГПК, не може да бъде обоснована само въз основа данъчната оценка на един от самостоятелните обекти на правото на собственост. Обжалваното въззивно определение, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени, а делото - върнато на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.