Определение № 381 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2539/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Х. Б. против решение № 207 от 24.06.2019 г. по т.д. № 272/2019г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация- „Интер тур” ЕООД / н/,гр. В., е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Ответникът по касация – Банка ДСК ЕАД е на становище че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите – №1/” Обусловена ли е редовността на счетоводното записване, като вторичен счетоводен документ / носител/ на преобразувана информация за стопанска операция или факт/, от първичния счетоводен документ, удостоверяващ стопанската операция или факт?”2/ „ Съобразно нормата на чл.182 от ГПК ползват ли се счетоводните записвания с обвързваща съда материална доказателствена сила и за да установи съществуването на отразените чрез тях стопански операции и факти, следва ли съдът да изследва всички релевантни по делото данни, включително и първичните счетоводни документи, въз основа, на които са направени счетоводните записвания?” №3 / „ „Процесуално допустимо ли е въззивната инстанция да събира нови доказателства, когато след подаване на въззивната жалба при условията на чл.266,ал.2 от ГПК възивникът излага нови фактически твърдения и представи нови доказателства ?”, №4/ „ Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, в следствие, на което релевантен по делото факт е погрешно установен, за установяването на този факт във въззивната инстанция процесуално допустимо ли е назначаването на експертиза? В този случай длъжен ли е съдът служебно да назначи такава, дори да не е формулирано искане от възивника?” и 5/” При постановяване на своето решение длъжен ли е възивният съд да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните и да анализира всички събрани по делото доказателства?”По въпроси № 1, 2,3, 4 и 5 страната е поддържала противоречия с посочени решения на ВКС. Страната пространно е проследила и интерпретирала мотивите на първата и втората инстанция.Развила е оплакване за произнасяне на въззивния съд по въпроси 1 и 2 в противоречие с конкретно решение на ВКС, като и по въпроси 3 и 4 е разгледано такова противоречие в контекста на оплакванията за неправилност на изводите на състава и изцяло съобразено с разбирането на страната и е направен извод че ПАС бил постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка по спора.Развити са съображения по въпрос № 5 като е поддържано противоречие с ППВС1/53 и № 7/65г. Страната лаконично е отбелязала, че всяко едно от развитите по-горе съображения обуславя наличието на очевидна неправилност на решението. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТРОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не е свързан с решаващите изводи на състава. Съдът е приел, че след като настоящият касатор – въззивник в производството пред него, се позовава на счетоводни документи, записвания в тях, които не е предоставила на синдика и които при това несъмнено не съдържат удостоверяване на предоставени на дружеството от Т. Ц. и Н. Ц. заеми, то е основателно разбирането на банката –ищец в производството, че тези документи не установяват наличие на задължение на дружеството. Посочено е още, че и от останалата документация / подробно обсъдена / не може да бъде направен извод, че тези лица са дали заем на дружеството, а и освен това е доказано по делото, че нито едно от тях не е декларирало по реда на чл. 50 ЗДДФЛ предоставяне на заем. В тази връзка и първият и вторият въпрос не съдържат белези на общо основание, тъй като са неотносими към изложените мотиви на състава и към подробно разгледаните писмени доказателства от него, въз основа, на които са направени правните му изводи, а изцяло са обвързани със защитната теза на страната. Неправилна е и интерпретацията на мотивите направена от касатора, именно с оглед подробното разглеждане на представените доказателства от страна на съда, противно на основното съдържателно твърдение в двата въпроса и в посоченото, с оглед това, противоречие с решение на ВКС, което и като правен въпрос и като правна проблематика няма относимост към разглеждания спор, а единствено е съответно на оплакването за неправилност на акта от страната, основано на защитната й теза. Въпрос № 3 също не е релевантен, тъй като съдържателно е основан на твърдения на касатора Б., а не на установеното по спора. Въззивният съд, изрично е приел противно на твърдението на страната, че писмените доказателства – документи от счетоводството на несъстоятелното дружество не могат да бъдат счетени за такива, за които управителката на това дружество не е знаела, респективно твърдението, че е допустимо тези доказателства да бъдат представяни за първи път пред възивният съд и въз основа на тях да се иска нова експертиза, въпреки възможността страната да ги представи пред първата инстанция не могат да обосноват твърдяната от хипотеза на новооткрити доказателства, за да бъдат разглеждани и валидно процесуално въведени по реда на чл.266 ГПК. Въпреки това, съдът е разглеждал първичните документи, представени от ответницата пред него, като ги е обсъдил в мотивите на акта си и е обосновал защо не приема за доказано твърдението й, че е бил предоставен заем на дружеството, обезпечен със запис на заповед, авалиран от нея и съответно заплатен. Съобразил е и това, че по делото е изслушана и обсъдена, както и съобразена счетоводна експертиза, дала подробно заключение по спорните обстоятелства с оглед предоставените й документи, поради което въпросът не съответства на установеното по спора и на мотивите на състава. Или, с оглед това, въпросът не е релевантен. За съда не съществува задължение служебно да поправя допуснатите от страната пропуски, респективно да доказва една или друга твърдяна теза на страните. Това е тяхно задължение при определената конкретно и служебно доказателствена тежест за всяка една от тях. Петият въпрос е общ и необоснован правно, а фактически от касатора, чрез оплакванията му за неправилност на крайният извод на състава в контекста на подробно развитата му защитна теза. Следователно, същият не обосновава извод за наличие на общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът Б. е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея лаконично като съобразимо с вече разгледаното и изложеното по другите основания и с това, че „ без да е нужен анализ на въззивното решение, обстоятелствата изложени в тези точки, обуславят още на пръв прочит очевидна неправилност”. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като се е позовала на оплакванията си за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение