Определение № 40 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3908/2016 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. 12675 от 16.12.2016 г. на П. М. М., чрез адвокат Х. Я. от САК, с която се иска допълване на решение № 299/12.12.2016 г. по гр.д. № 3908/2016 г. на Върховния касационен съд в частта му за разноските. Молителят иска да му се присъдят 500 лева разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение № 422 от 01.12.2015 г., постановено по гр.д. № 656/2015 г. на Софийски окръжен съд. От Т. С. Д., чрез адвокат М. К. е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че подадената молба за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, намира същата за редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество молбата по чл.248 ГПК е основателна. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, според чл.81 ГПК. Страната по делото има право на разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително и при обжалването му. Съдът присъжда само онези разноски на спечелилата страна по делото, които е доказала, че са извършени с надлежни писмени доказателства, според т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С решение № 299 от 12.12.2016 г. по гр.д. № 3908/2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е оставена без уважение молба на Т. С. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 422 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 656/2015 г. на Софийски окръжен съд. В проведеното открито съдебно заседание по делото, П. М. М., чрез адвокат Х. Я. своевременно е поискал разноските за адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие № 648034/12.08.2016 г. е посочено, че адвокатското възнаграждение от 500 лева е платено „в брой”, поради което съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, същият договор има характер на разписка и удостоверява плащане, а направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК също е неоснователно, тъй като при явяване в открито съдебно заседание по производство за отмяна, адвокатското възнаграждение е не по-малко от 500 лева, съгласно чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.