Решение № 14572 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2019 г.

Решение № 14572 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Николов и Д. Николов и двамата от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Балачев, срещу решение № 2303/28.11.2018 г. по адм. д. № 2301/2017 г. на Административен съд – Варна, отхвърлящо жалбата им срещу заповед № 1958/30.06.2017 г. на Заместник - Кмета на община Варна, разрешаваща на С. Иванов като собственик на ПИ № 10135.3523.270, по кадастралната карта (КК) на гр. Варна, СО "Кочмар", да прокара временен път с ширина 3, 50 м. през ПИ идентификатор № 10135.3523.271, собственост на жалбоподателите, покрай северната граница на имота с обща засегната площ 141 кв. м., съобразно приложена скица № 396 от 26.06.2017 г. Касаторите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че приетият вариант по оспорената пред първоинстанционния съд заповед не е най-благоприятният, а напротив, тъй като от техния имот за пътя ще се отнемат 141 кв. м., а ако пътят бъде прокарана през имоти крайни цифри № 267 и 269 ще се отнемат само 19, 5 кв. м. Твърдят и че не е спазено изискването временния път да следва проектираните нови пътища за района, а посочват, че е бил налице одобрен ОУП, който е бил отменен от съда. Посочват, че неоснователно е било отказано назначаването на СТЕ от вещо лице геодезист за изясняване на това дали е налице денивелация, която препятства прокарването на временния път по по–кратко разстояние. Посочват, че двете заключения приети по делото са извършени от вещи лица, които нямат такава техническа компетентност и без измервания. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Варна. Претендират разноски. Ответникът Заместник - Кмета на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът С. Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни по делото и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС –Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед № 0657 от 13.03.2017 г. на Кмета на община Варна, при спазване на изискванията за форма и реквизити на оспорения акт и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като от доказателствата е установил, че за територията, в която се намират имотите има одобрен и влязъл в сила ПУП – ПРЗ, одобрен с решение № 2483-5 по протокол № 33 от 19, 26.10.2005 г. Посочил е, че този план е бил отменен досежно регулационните предвиждания за ПИ идентификатор № 10135.3523.267, през който преминава трасето на новопредвидената улица от о. т. 276 до 277 и 278, продължаваща към о. т. 279, 280 и 283. Като по отношение на отменения план в частта за улицата няма изработване на нов план. Приел е, че съобразно доказателствата действащия ПУП – ПРЗ за имотите, предмет на оспорената заповед не е отменен и е действащ. Приел е, че досежно предвидената улица от о. т. 275 до о. т. 276 преминаваща през ПИ идентификатор № 10135.3523.271 и пред ПИ идентификатор № 10135.3523.270 планът от 2005 г. е действащ и тя не е отменена. В тази връзка е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 190 от ЗУТ относно откриването на временен път, тъй като при прокарване на временния път с оспорената заповед административният орган е следвал в по – голямата част трасето на предвидената с ПУП – ПРЗ от 2005 г. улица, както и че с временният път не се засягат сгради. Приел е, че от доказателствата е установено, че това е най – късото трасе за осигуряване на достъп до ПИ с крайни цифри № 270, а именно като се влезе по съществуващ на място път от западната страна на ПИ № 266 и ПИ № 271 на жалбоподателите като се премине по северната граница на ПИ № 271 като е приел, че това е най – лесното за изпълнение трасе на място. Приел е и че липсва нарушение на чл. 6 АПК като това е най–лесно и икономично осъществимата възможност. Приел е и че не е налице друг вариант за прокарване на временния път, като се е позовал на обсъдените и по приетите от вещите лица две СТЕ, които потвърждават този извод. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, по твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, че не е допусната трета СТЕ, която да се изготви от вещо лице със специалност геодезия с оглед установяване наличието на деневилация на терените и възможността за прокарване на временен път по друг предложен от жалбоподателя вариант, съдът намира същото за неоснователно. Видно от доказателствата по делото са приети и изслушани две СТЕ, които са изготвени от лица със съответна техническа компетентност. Първата СТЕ е изготвена от инж. Ж. Баев, вписан в списъка на вещите лица за обл. Варна със специалност – строителен инженер – земеустройство, а втората от инж. В. Андреев по списъка за вещи лица на ОС – гр. Варна, актуализиран на 16.10.2019 г., е със специално строителен инженер – геодезист, т. е. и двете СТЕ са изготвени от вещи лица със съответна компетентност, като видно второто вещо лице е и със специалност искана от жалбоподателите, като в експертизите и двете вещи лица са обсъдили и дали заключение по всички предложени варианти за трасе, като са стигнали до заключението, че предвид най – малката деневилация на предложеното от административния орган трасе е най – подходящо. Посочили са, че при другите варианти е налице деневилация над 10%, при което съобразно законовите разпоредби е невъзможно и недопустимо изграждане на път. На второ място, правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Чл. 190, ал. 3 от ЗУТ въвежда изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т. е. временният път следва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече прекараните, съгласно плана, улици. В случая се установява, че спорният временен път в по – голямата си част, а именно 130 м. следва предвидения достъп до имотите по ПУП – ПРЗ от 2005 г., който е действащ за имотите и в частта на двата засегнати имота не е отменен (отменен е само по отношение на ПИ № 267). От графичната част на оспорената заповед е видно, че временният път не следва предвидената улица в частта, която е издигната, за да преминава по северната граница на ПИ № 271, а не през средата му, както е проектирана улицата по ПУП – ПРЗ. Това е още едно основание да се приеме, че временният път е съобразен с най – икономически изгодното и "щадящо" служещия имот трасе, тъй като с него не се засяга основна част от имота, както е предвидено да преминава улицата по ПУП, а е изнесено до границата на същия, за да не се засяга ползването на имота от временния път до изграждане на улицата и прилагане на регулацията. В тази връзка е изпълнено първото условие на разпоредбата, а именно временният път по възможност да следва предвидените улици. Неоснователно е възражението, че е била налице друга по – икономична възможност за прокарване на пътя пред ПИ № 267 и 269. Това твърдение се опровергава от приетите по делото СТЕ. Освен това предвид установеното, че ПУП – ПРЗ от 2005 г., с който е било предвидено преминаване на улица през посочените ПИ, е отменен, при изпълнение на този вариант не би била налице първата предпоставка по посочената разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ. Не се установяват и отрицателните предпоставките по чл. 190, ал. 3, изр. второ от ЗУТ за прокарване на временния път в оспореното му трасе, а с прокарването му да не се засягат сгради и постройки и трайни насаждения – дълготрайни декоративни дървета. От приетите по делото СТЕ безспорно се установява, че с предвидения временен път не се засягат сгради и постройки или дълготрайни декоративни дървета. Правилен е и изводът на съда, че от СТЕ се установява, че предложения и приет с оспорената заповед вариант е икономически най–целесъобразен, а всички други предложени такива не съответстват на изискванията на закона. При наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 3 от ЗУТ за издаване на заповедта по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, правилен е изводът на съда за законосъобразност на същата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.