Определение № 145 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 82/2010 г.

Окръжен съд Х., с определение от 15. 7. 2009 г., е върнал въззивната жалба на А. „П”, гр. С. срещу първоинстанционно решение по гр. д. № 11/2008 г. на Хасковския районен съд и прекратил въззивното производство по гр. д. № 262/2009 г.. Окръжният съд е констатирал, че в указания срок жалбоподателят не е отстранил посочените от съда нередовности на въззивната жалба. А. „П”, гр. С. е подала частна жалба срещу определението от 15. 7. 2009 г., с искане да бъде отменено като неправилно. След проверка, касационният съд установи следното: Производството по гр. д. № 262/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от директора на О. пътно управление – Х. срещу решение от 20. 3. 2009 г. по гр. д. № 11/2008 г. на Хасковския районен съд, с което е осъдена НА „П” да заплати на ищеца по делото В. Т. конкретни суми като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Конституирането на осъдената страна като ответник по иска е извършено от първоинстанционния съд с определение от 29. 4. 2008 г., с което е постановено, че НА „П” участва в делото чрез специализираното й звено – О. пътно управление Х. Определението на районния съд съответства на приложените на л. 53 и л. 54 от досието на гр. д. № 11/2008 г. документи – пълномощно, дадено на директора на О. пътно управление Х. от изпълнителния директор на НА „П” да представлява агенцията пред съдилищата в страната и пълномощно на адвокат П, като представител на НА „П”, подписано от директора на ОПУ – Х. При тези данни въззивният съд не е имал основание да счита, че въззивната жалба, подадена от О. пътно управление – Х., срещу осъдителното решение на първоинстанционния съд е подадена от некомпетентно лице и че активната легитимация на жалбоподателя не е уточнена, както е посочено с определението на окръжния съд от 24. 6. 2009 год. Може да се приеме, че самият текст на жалбата не е прецизен и точната юридическа легитимация е изисквала да се посочи, че въззивната жалба се подава от О. пътно управление - Х. като надлежен представител на Национална агенция „П” София, но тази неточност не следва да се квалифицира като нередовност на исковата молба. Основателно е и възражението на частния жалбоподател, че при възникналото у съда колебание относно правомощията на конкретния подател на въззивната жалба, съдът следваше директно да уведоми титулярната страна А. „П” на съобщения и известен по делото адрес - гр. С., бул. М., № 3. Върховният касационен съд