Определение № 184 от 08.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 151/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Г. А. Б. от с. В., община П. против определение № 630 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 630/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Г. А. Б. е подал въззивна жалба срещу решение № 152 от 05.08.2008 г. по гр.д. № 948/2008 г. на Великотърновски окръжен съд. С разпореждане от 30.09.2008 г. въззивното производство е оставено без движение с указания- жалбоподателят в седмодневен срок да посочи в какво се състои порочността на обжалваното решение, както и какво е искането отправено към въззивния съд. С определение от 04.11.2008 г. състав на Великотърновския апелативен съд е оставил без уважение искането за правна помощ на въззивника, приел е с нарочен диспозитив, че подадената жалба е нередовна по смисъла на чл.198, ал.1, б.”в” и “д” ГПК/отм./ и отново е дал указания- да бъдат отстранени констатирани нередовности на жалбата, допълнени с изискване- въззивникът да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани от въззивната инстанция, да уточни въпросите по чл.114 ГПК / отм./ и задачата на тройната експертиза. С определението, предмет на обжалване, е извършена констатация, че така посочените нередовности не са били отстранени, поради което е прекратено производството по делото. Определението е неправилно. За да бъдат приложена разпоредбата на чл.200, ал.1, б. “б” ГПК/отм./, регламентираща правните последици от неотстраняване на констатирани нередовности на жалбата, то съдът, следва да е провел валидно производство по чл.100 ГПК / отм./- т.е. да е указал изрично на страната, да отстрани тези недостатъци на жалбата, които водят до нередовност на сезирането му. В разглежданият случай, дадените указания от въззивния съд не са относими към редовността на неговото сезиране. Съобразно разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1/2000 г. неизпълнението на изискването за точно посочване от въззивника в какво се изразява порочността на решението не е основание за оставянето на жалбата без движение и връщането й. След като рамките на материалноправния спор са били определени пред първостепенния съд, въззивният съд, с оглед характера на производството по чл.196 и сл. ГПК / отм./,следва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора. Останалите указания, квалифицирани от решаващия състав по б.”д” на чл.198 ГПК/отм./ не съставляват нередовност на жалбата, поради това, че са относими към установяване на фактите, свързани с поддържаното от въззивника становище по съществото на спора, като тяхното недоказване не води до нередовност на сезирането и съответно до прекратяване на производството, а до различни правни последици, свързани с основателността на жалбата и съответно са предмет на въззивното решение. Като не е съобразил горното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение