Определение № 9523 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Т. Иванова – Петрова от гр. София, чрез адв. Стефанов против определение № 4165 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2598/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу чл. 4, чл. 9, чл. 12, чл. 14, чл. 17, чл. 18, чл. 21, чл. 22 от Правилника за дейността на Комисията по качествените изисквания за заемане на академични длъжности в УНСС и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка обжалва определението като неправилно, като оспорва изводите на съда за липсата й на правен интерес да обжалва посочените разпоредби от правилника. Излага доводи по същество на спора и противоречието на оспорените разпоредби със ЗРАСРБ. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответната страна – Академичния съвет на УНСС, чрез Л. Бояджиева – ръководител сектор „Правно обслужване“, в писмен отговор оспорва частната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, приема, че частната жалба е подаден в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че Правилника за дейността на Комисията по качествените изисквания за заемане на академични длъжности в УНСС, както и оспорените негови разпоредби уреждат устройството и дейността на създадената с решение № 3/12.05.2012 г. на Академичния съвет Комисия. Изложил е доводи, че Правилникът не отговаря на критериите за нормативен акт по чл.75 АПК и чл.1а ЗНА, на тези по чл. 65 АПК или за индивидуален административен акт по чл.21 АПК, а попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т.3, предл. първо АПК и с оглед съдържанието си представлява вътрешно служебен акт. Според съдът, Комисията се произнася със становища, които не създават пряко и непосредствено права и задължения на кандидатите за заемане на академични длъжности в УНСС и не накърняват техни законни интереси, а същите биха могли да защитят правата си като оспорят решенията за избор в конкурсите за заемане на съответната длъжност, при постановяването на които е съобразено становището на Комисията. По изложените доводи е приел, че оспореният акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Изводът на съда за недопустимост на съдебното производство е правилен. Предмет на оспорване в първоинстанционното съдебно производство са разпоредбите на чл.4, чл.9, чл.12, чл.14, чл.17, чл.18, чл.21 и чл. 22 от Правилника за дейността на Комисията по качествените изисквания за заемане на академични длъжности в УНСС, приет с Решение №13 от 12.05.2012г. на Академичния съвет на УНСС. В случая процесният Правилник, урежда устройството и дейността на създадената с решение № 3/12.05.2012 г. на Академичния съвет Комисия. Правилни са изводите на АССГ, че Правилникът не отговаря на критериите за нормативен акт по чл.75 АПК и чл.1а ЗНА, както и на общ административен акт по чл.65 АПК или индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а притежава характеристиките на вътрешнослужебен акт, попадащ в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Посочените актове, наречени в административноправната теория вътрешнослужебни актове, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежат на контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая правилно съдът е приел, че липсва такова засягане, актът има само вътрешно, но не и външно действие - не засяга права и интереси на граждани и юридически лица. Същият има само вътрешно-организационен, изцяло служебен характер. Безспорно е, че този Правилник е приет от Академичния съвет, който съгласно чл. 24, ал. 1 ЗВО е орган на висшето училище. Вярно е също, че съгласно чл. 38 ЗВО актовете на органите за управление на висшето училище подлежат на обжалване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Но тези два безспорни факта не обосновават автоматично възможността за оспорване на всеки акт на орган на управление на висшето училище по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдебното обжалване по реда на Административнопроцесуалният кодекс е средство за защита срещу административни актове, т.е. актове, издавани от органите на управление на висшите училища, но когато те действат в качеството си на административен орган по смисъла на §1, т. 1 АПК. Когато приема правилници, в случая за дейността на комисията по количествените изисквания за заемане на академични длъжности в УНСС, Академичният съвет действа не като административен орган по смисъла на §1, т. 1 АПК, а като орган на висшето училище за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, но за да е допустимо тяхното оспорване е необходимо за оспорващия да е налице право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, т.е. за него да е налице правен интерес от оспорването. Наличието на трудов договор за длъжността "старши преподавател" в катедра "Чужди езици и приложна лингвистика", притежаваната образователна и научна степен "доктор" и твърдяното евентуално участие в процедури за академично израстване по ЗРАСРБ, както и възможността както на жалбоподателката като лице намиращо с в трудово правоотношение с УНСС, така и на всяко лице, външен за институцията кандидат за заемане на длъжностите "главен асистент", "доцент" и "професор" не сочи на пряко и непосредствено засягане на субективни права или законни интереси на оспорващия. Настоящият състав на ВАС намира, че очертан по този начин правният интерес от оспорване на правилника не е доказан. Хипотетичното бъдещо засягане на правната сфера на жалбоподателката и то след настъпване на определени юридически факти, евентуално участие в конкурс и издаване на конкретен, подлежащ на обжалване административен акт - решение за класиране и избор за заемане на академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" не доказва правния интерес от оспорване на настоящия Правилник. Както правилно е посочил в решението си първоинстанционният съд, защита правата и законните си интереси, жалбоподателката би могла да упражни именно чрез оспорване на решенията за приключване на тези конкурси в качеството и на участник в тях. Целта на съдебното обжалване е защита на доказано нарушени или застрашени права на конкретни правни субекти, т.е. производството винаги цели индивидуална защита на правните субекти / чл. 120, ал.2 КРБ, чл. 147 АПК/. Признаването на правен интерес от оспорване на Правилника, очертан по този общ и неконкретизиран начин и твърдяното хипотетично, бъдещо засягане на права, описано в допълнението към жалбата, би означавало недопустима и надхвърляща законовата цел на съдебното производство по обжалване намеса на съда в обществените отношения. С оглед изложеното, като е приел, че оспорените разпоредби от Правилника в качеството му на вътрешнослужебен акт, попадащ в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не засягат пряко и непосредствено права, свободи и законни интереси на жалбоподателката, а имат само вътрешно-организационен, изцяло служебен характер и регулират единствено устройството и дейността на комисията и същите не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а подадената жалба е недопустима на основание чл.159, т.1 АПК, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,