Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2019/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Р. срещу решение № 119 от 17.05.2024г. по в.гр.д. № 105/2024г. на Окръжен съд – Габрово с което, като е отменено частично решение № 363 от 27.07.2023г. по гр.д. № 1245/2022г. на Районен съд – Габрово, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 3 000 лева до 6 000 лева, със законна лихва за забава от 23.02.2022г. до окончателното плащане. Претендираното обезщетение е за причинените на Е. М. Р. неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.10.2021г. по причина на водача на лек автомобил “Ауди А4“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Подценени са търпените от ищеца болки и страдания. Не са съобразени лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната към момента на настъпване на деликта. Неправилно е прието, че поведението на увредения е довело до настъпване на вредоносния резултат.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления (ППВС № 4/1968г.), в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решенията по т.д. № 1184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 231/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.), както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС 4/68г., следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение?

2. Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната?

3. Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния?

4. При определяне на размера на неимуществените вреди, следствие на причинените телесни повреди, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди?

От насрещната страна по жалбата „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на Е. М. Р. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, съставът на Окръжен съд – Габрово е приел, че към 25.10.2021г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Ауди А4“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 09. 50 часа, на първокласен път І -5 (Русе-Велико Търново), в района на км 7+900, е настъпило пътнотранспортно произшествие. В нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, Ж. Р. Т., водач на автомобила „Ауди“, не е спазил необходимата дистанция, при което е блъснал движещия се пред него лек автомобил „Форд Транзит Къстъм“, с ДК [рег.номер на МПС], който се е отместил напред и е блъска товарен автомобил „Волво ФХ“, с ДК [рег.номер на МПС] с ремарке. От удара са били причинени травматични увреждания на ищеца Е. М. Р., на 53 години, пътник на седалката зад тази на водача на автомобила „Форд Транзит Къстъм“. Ищецът е получил мозъчно сътресение (лека степен), охлузна рана на носа и хематом на дясна буза. Вследствие на това е имал оплаквания от главоболие, болки в шията и световъртеж. Бил е приет в болнично заведение за изследвания и прегледи за времето до 28.10.2021г. Изписан е бил с подобрено състояние, без усложнения. Поради получените телесни увреждания е ползвал 24 дни отпуск поради временна неработоспособност (4 дни болничен режим и 20 дни домашен режим), когато е приемал обезболяващи. Възстановяването е продължило около до 1 месец и ищецът е бил напълно възстановен. Главоболието и световъртежът са отшумели, външните травми на лицето са преминали. Не е имало остатъчни явления.

За уврежданията на ищеца и проведеното лечение в първоинстанционното производство е била изслушана съдебно-медицинска експертиза. Разпитан е бил свидетел (Г. Р. Ц., дъщеря на ищеца, дала показания за неговото възстановяване). Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача на автомобила „Ауди“ (нарушение на чл. 23, ал. 1) са били приети за установени въз основа на заключение на съдебна автотехническа експертиза. Съобразени са били още съставният констативен протокол за ПТП с пострадали № 809/257 от 25.10.2021г., както и издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

С оглед уврежданията на ищеца, резултат на пътния инцидент, и периода и степента на възстановяването му, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 4 000 лева. Тази сума, според съда, възмездява адекватно ищеца за преживените болки и страдания.

Обезщетението е било намалено с 25% поради принос от страна на увреденото лице за настъпване на ПТП или като окончателно е било определено обезщетение от 3 000 лева. Възприетото от въззивния съд обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е било, че по време на произшествието Е. М. Р. не е бил с поставен предпазен колан.

За дължима е била приета лихва за забава от 23.02.2022г. до окончателното плащане.

Тъй като изводите на въззивния съд не са съвпадали изцяло с тези на състава на Районен съд – Габрово, определил като базово обезщетение сума от 7 000 лева (6 000 лева при съпричиняване на вредата от страна на Е. М. Р.), първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение над размера от 3 000 лева до 6 000 лева е било отменено и искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тази част – отхвърлен, със законната лихва. За основателна е била приета жалбата на застрахователното дружество срещу размера на обезщетението и приетият процент съпричиняване.

При тези установени обстоятелства първият и четвъртият от поставените от касатора въпроси отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Те са част от правния спор и са обусловили изхода на делото (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Въпросите са във връзка с определянето на базовия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, по което се е произнесъл въззивният съд, и са основани на оплакванията в касационната жалба за подценяване на претърпените от касатора - ищеца болки и страдания.

Не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

На въпросите е даден принципен отговор в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно постановлението при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на вредите. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. В случая въззивният съд е посочил всички относими към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства. По-конкретно съдът се е съобразил, че се е касаело за леки травматични увреждания (леко мозъчно сътресение, охлузна рана на носа и хематом на дясна буза), бързо и пълно възстановяване – в рамките на месец, без никакви остатъчни последици за здравето на касатора - ищец. Извършените изследвания, прегледи и лечение в болнично заведение не са били тежки и продължителни, нито е имало дълъг период на неработоспособност.

Вторият поставен от касатора въпрос във връзка със задължението на съда при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие и икономическата конюнктура в страната, е значим за изхода на делото, но по отношение на него също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 492 от КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Транспонирана е Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл е съдебната практика, включително посочените от касатора решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

В случая въззивният съд не се е позовал изрично на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор и на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент, но фактически ги е съобразил.

Третият поставен от касатора въпрос отново отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постановление № 4 от 23.12.1968г., е целяло, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на обезщетения за вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се считат и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди в аналогични случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. В този смисъл е решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Според възприетото в него справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

По делото въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи. Напротив, по т.д. № 370/2024г. на ВКС, ТК, І т.о., при по-тежки последици след пътен инцидент от 2019г. (близко по време и при еднакви нива на застрахователно покритие) на увреденото лице е било присъдено обезщетение от 6 000 лева. Съгласно установените по това дело фактически обстоятелства, увредената е получила мозъчно сътресение с частична амнезия и постоянно главоболие, продължило повече от 2 месеца (цефалия). Имала е множество кръвонасядания в областта на главата, гърдите и крайниците, както и е претърпяла значителни неудобства в ежедневието си.

При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд във връзка с поставените правни въпроси, за която няма основание да бъде променяна, не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Габрово.

С подадения отговор на касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, такива разноски в касационното производство следва да бъдат присъдени - 120 лева.

Воден от горното съдът