Решение № 3011 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2008 г.

Решение № 3011 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалби на "Роял Флора" ЕООД, гр. София и "Роял Флора 2100" ЕООД, град София срещу точки 4 и 5 на заповед № РД-314/29.05.2008 г. на на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 49, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковките (НООО), във вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е определено дружеството да изчисли и заплати продуктова такса за опаковки по реда на Постановление № 137 на МС от 29.06.1999 г., в двуседмичен срок от издаването на заповедта. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С обжалвания административен акт, министърът на околната среда и водите е определил 5 дружества, сред които и жалбоподателите, да заплатят продуктова такса, поради това, че не са доказали изпълнението на задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки и/или не са изпълнили целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗУО. Със заповед № РД-143/5.03.2008 г. министърът на околната среда и водите е назначил комисия за преценка на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 48, ал. 1 от НООО, подадени от лица по чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗУО. Комисията е представила доклад на министъра относно постъпилите одиторски доклади, съдържащ предложения за заплащане на такса от страна на определени дружества, между които и жалбоподателите. В процесната заповед, административният орган е направил следните фактически и правни констатации: двете дружества са внесли доклади, изготвени от регистриран одитор, представляващ Специализирано одиторско предприятие (СОП) "Алияна Одитинг" ООД, с регистрационен номер 007. В доклада на "Роял Флора" ЕООД са констатирани за 2007 година предаден амбалаж - 10250 кг, като приходите от него са начислени и са в размер на 609.87 лева. Одиторът е посочил, че не са спазени разпоредбите на ЗДДС за документално оформяне на предадения амбалаж на "МКД 69" ООД - град София, с когото дружеството има сключен договор за изкупуване на амбалаж. Отчитането на амбалажа е извънсчетоводно, като получените от клиентите кашони с цветя се записват на тетрадки като брой и като стойност. За дружеството "Роял Флора 2100" ЕООД в доклада на СОП "Алияна одитинг" ООД е посочено, че отчитането на амбалажа е извънсчетоводно и не е представено приложение № 15 към чл. 45 от НООО, поради което не може да се установи какво количество опаковки са пуснати на пазара от дружеството, както и оползотворените (рециклирани) отпадъци от опаковки. Не е потвърдено от одитора наличие на първични счетоводни документни за предадените количества отпадъци от опаковки, както и не са посочени договори с лица, на които да се предават отпадъците от опаковки. Предвид на тези констатации в доклада на назначената комисия, с оспорената заповед по отношение на двете дружества е прието, че не са изпълнили целта по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗУО, поради което е определено заплащане на продуктова такса за опаковки по чл. 36, ал. 1 от ЗУО, за периода 1.01.2007 - 31.12.2007 г. В хода на съдебното производство жалбоподателите не са се явили, не са представили доказателства във връзка с направените оплаквания в жалбата си, както и доказателства, които да оборят фактическите констатации в заповедта. В жалбата се твърди, че двете търговски дружества осъществяват индивидуално събиране и обработване на отпадъци и опаковки от стоките, с които търгуват, поради което на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУО са освободени от внасяне на такси, за което са представили удостоверения, издадени от директора на РИОСВ - София. Твърди се също така, че липсват мотиви в заповедта, в какво се състои непокриването на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. При тези доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: С обжалваната заповед са определени лицата, които следва да заплатят продуктова такса за неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 ЗУО, съгласно сроковете по § 9 от същия закон, а като правно основание за нейното издаване са посочени чл. 11, т. 5 от ЗООС, чл. 36 ЗУО и чл. 49, ал. 1 от НООО. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗУО, лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2 от закона, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от същия закон предвижда, че лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, а съгласно ал. 2 - продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата по ал. 1 докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Редът за прилагане на чл. 36 ЗУО е регламентиран в гл. шеста от НООО, където в чл. 48, ал. 1 е предвидено, че производителите и вносителите на опаковани стоки, които извършват индивидуално изпълнение на задълженията си, до 15 февруари на текущата година, представят пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година, с фактически констатации, във връзка с изпълнението на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци по ЗУО и по Наредбата. Съгласно ал. 2 на чл. 48, докладът се изготвя от специализирано одиторско предприятие по изискванията, залегнали в Закона за независимия финансов одит. Според чл. 49, ал. 1 от НООО, министърът на околната среда и водите, до 10 март на текущата година, въз основа на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 48, ал. 1, определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса, при неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9 ПЗР ЗУО. Безспорно е по делото, че жалбоподателите са лица, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на което същите отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗУО, в случай, че изпълняват задълженията си индивидуално, лицата по ал. 1 - 2, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажба на крайните потребители и производителя, са задължени да приемат обратно на мястото на продажбата или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти. Съгласно § 9, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗУО, прилагането на чл. 11, ал. 3 на закона е в постепенни, поетапно предвидени за постигане параметри, като изискването за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. е не по-малко от: 39 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията; 38 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират; 12 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират; 33 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират; 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират, и 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират. След като с акта си административният орган е приел, че е налице неизпълнение на целите, в негова тежест е да установи и докаже неизпълнението от страна на дружеството, въз основа на което същото следва да заплати продуктова такса, което в случая е изпълнено. На първо място административният орган е приел, че доклада не е изготвен от специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимият финансов одит (ЗНФО), тъй като същото не е било вписано в специалния регистър към Института на дипломираните експерт-счетоводители. Жалбоподателите не са представили доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган, поради което същите се приемат за доказани. На второ място жалбоподателите не са изпълнили изискванията на чл. 48, ал. 3, т. 1, б. "в" от НООО, като не са представили изискващите се декларации. Такива липсват и към административната преписка. Съгласно съдържанието на представените удостоверения № 03/23.06.2005 година, издадено в полза на "Роал Флора 2100" ЕООД и № 04/23.06.2005 година - в полза на "Роял Флора" ЕООД, издадени от директора на РИОСВ - София, РИОСВ София е удостоверила обстоятелството, че двете ТД извършват индивидуално изпълнение на задълженията си по чл. 11 от ЗУО и не представят платежно нареждане за паричен превод по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за платена продуктова такса за опаковки по чл. 36, ал. 1 от същия закон за периода от 23.06.2005 г. до 23.06.2009 година. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗУО, посочена като правно основание за определяне на продуктова такса на двете търговски дружества, предвижда, че "производителите и вносителите на опаковани стоки отговарят за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки, както и за постигане на целите за рециклиране и оползотворяване, изброени в т. 1 и 2 на цитираната алинея". Чл. 36, ал. 2 от ЗУО освобождава от заплащане на продуктови такси лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, ако тези лица докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Редът за прилагане на чл. 36 от ЗУО е регламентиран в глава шеста на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, като съгласно чл. 49, ал. 2 министърът на околната среда и водите до 30 април на текущата година въз основа на информацията от докладите по чл. 48, ал. 1, приложенията към тях и проверките по чл. 48, ал. 6, ако такива са извършени, както и информацията, получена по реда на чл. 71, 93 и 94 от ЗУО, определя със заповед лицата, които не заплащат продуктова такса, когато не са налице основанията по ал. 1, т. 1-4. Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на АПК - арг. от разпоредбата на ал. 3 на чл. 49. Следователно, за да бъдат освободени от заплащане на продуктова такса лицата по ал. 1 на чл. 36 от ЗУО, следва да бъде изпълнена процедурата по Глава шеста от Наредбата и след като се докажат предпоставките на чл. 49, ал. 2 от нея, компетентният орган, който може освободи тези лица от заплащане на продуктова такса е министърът на околната среда и водите, което той може да извърши това със заповед, представляваща индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол (а не с удостоверение, издадено от подчинен на министъра орган, който не притежава така посочените правомощия). В случая, жалбоподателите, при изпълнение на процедурата по Глава шеста от НООО не са доказали, че са изпълнили задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон, по отношение на тях министърът на околната среда и водите е постановил заплащане на продуктова такса с оспорената заповед, а не е издал заповед за освобождаването им от такава. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в заповедта, в какво се състои непокриването на целите на чл. 11, ал. 2 от ЗУО. В одиторските доклади и в доклада на назначената комисия подробно са посочени задълженията, които не са изпълнени от жалбоподателите, по разделното събиране и оползотворяване на отпадъците, което обосновава непокриването на целите на чл. 11, ал. 2 от закона. Предвид на изложеното, административният акт в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен и жалбите срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени.