Определение № 893 от 12.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 103/2012 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. К. срещу определение № 582 от 03.11.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.т.д.№ 630/2011 г. С частната жалба са наведени доводи за постановяване на въззивното определение при наличие на съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му като неправилно. В депозираното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частния касатор обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК, което според него се налага тълкуването на чл.64, ал.3, изр.2 ГПК. Ответникът „Х. А.-А.-А.” в депозирания от процесуалния му представител писмения отговор оспорва процесуалната й допустимост, като едновременно с това изразява становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното определение на поддържаните в нея основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: С решение № 430 от 09.05.2011 г. по т.д.№ 1515/2011 г. Варненският окръжен съд признал за установено по предявения от [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК, че ответниците [фирма], К. И. И. и Н. К. И. солидарно му дължат сумата 54 649.74 евро по два броя записи на заповед, издадени от [фирма] и авалирани от К. И. и Н. И.. Срещу въззивното решение е подадена въззивна жалба от К. И. И. и Н. К. И., която с разпореждане от 03.06.2011 г. съдът оставил без движение с указания в едноседмичен срок да представят по делото документ за внесена държавна такса в размер на 2 137.90 лв. С молба от 29.06.2011 г. пълномощникът на К. И. И. поискал продължаване на срока за представяне на документи по чл.83, ал.2,т.2,3 и 7 ГПК, която съдът уважил, като на основание чл.63 ГПК съдът продължил срока с 14 дни, считано от изтичане на първоначалния срок. До изтичането му нередовността на въззивната жалба не била отстранена, поради което с разпореждане № 6588 от 19.07.2011 г., Варненският окръжен съд върнал подадената от К. И. И. и Н. К. И. въззивна жалба срещу постановеното по т.д.№ 1515/2011 г. решение. С обжалваното определение Варненският апелативен съд потвърдил разпореждане № 6588 от 19.07.2011 г. по т.д.№ 1515/2011 г. на В. по съображения, че независимо от липсата на служебно задължение, първоинстанционният съд съобщил на молбоподателя за продължаването на срока, но неговото начало не е поставено в зависимост от получаване на съобщение за уважаване на молбата по чл.63 ГПК и не е основание за отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба, в каквато насока са били оплакванията, наведени от частния жалбоподател К. И.. Правото на жалба е процесуално право да се пренесе висящността на производството пред стоящия по-горен съд и поради това то е предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. С това право разполагат само страните по делото, тъй като по отношение на тях действа обвързващата сила на съдебния акт. Настоящият жалбоподател не е процесуално легитимиран да обжалва определението на въззивния съд. Независимо от качеството си на ответник в исковия процес, той не е бил страна в частното производство, приключило със сега обжалваното определение. По арг. от чл. 216 ГПК, всеки от солидарните длъжници действа самостоятелно, като процесуалните му действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Соченият общ принцип следва да намери приложение и по отношение на правото на обжалване. Процесуалната легитимация е от категорията на абсолютните предпоставки, отсъствието на която в разглеждания случай е процесуална пречка за разглеждане на частната касационна жалба, поради което образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение