Решение № 2622 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2022 г.
ВАСОсмо отделение06.03.2024reporting judge т Свилена Проданова
Ruling
ОТМЕНЯ решение 3406/20.05.2022 г., постановено по адм. дело 3537/2020 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която преписката е изпратена на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3406/20.05.2022 г., постановено по адм. дело 3537/2020 г. по описа на Административен съд София - град в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието (сега Министър на земеделието и храните), подадена чрез пълномощника адв. С. Георгиева, срещу Решение 3406/20.05.2022 г., постановено по адм. дело 3537/2020 г. по описа на Административен съд София град. С него по жалба на Сий Форт ЕООД в ликвидация, [ЕИК], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД05-27/13.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите и преписката е изпратена на издателя на акта за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и спазването на закона. При този резултат ответната страна е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на жалбоподателя в размер на 1 593 лв. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи, че в настоящия случай адресатът не следва да бъде определен като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Поддържа че използваната експертна оценка за изчисляване на получената държавна помощ в АУПДВ е обоснована и изготвена по утвърдения през годините метод на пазарните аналози. Назначената съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) не отразява увеличената стойност на заменените имоти вследствие увеличеното търсене в периода 2005- 2008 г. Правилно съдът не е кредитирал СОЕ и на следващо място, е отхвърлил наведеното от жалбоподателя възражение за давност. Намира за необосновани изводите на решаващия съд по приложението на правилата de minimis на предоставената помощ, за което развива конкретни съображения. Отправя алтернативни искания за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на оспорването или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. Претендира присъждане на направените разноски по делото в общ размер на 6 453,67 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна Сий Форт ЕООД в ликвидация, чрез адв. Р. Гацова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмени отговор от 22.07.2022 г. и становище по същество. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв., за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба предвид наличието на заявените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил АУПДВ РД05-27/13.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10 и чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП), Решение на Европейската Комисия С
6207 final от 05.09.2014 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, по отношение на Сий Форт ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 110 398 лв. - главница и 60 482,57 лв. - лихви. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че АУПДВ е издаден в производството по изпълнение на влязло в сила Решение на Европейската Комисия С
6207 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено с оглед на констатирано нарушение на чл. 108, § 3 ДФЕС, а именно неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) при предоставянето на държавна помощ във връзка с определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти в периода от 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г. Към него е приложен списък на бенефициерите, в който е посочен и жалбоподателят. Съгласно фактите по делото, между Държавна агенция по горите (ДАГ) и Сий Форт ЕООД е сключен договор за замяна на недвижим имот 339/27.07.2008 г., по силата на който ДАГ прехвърля на дружеството правото на собственост върху имоти и земи от горския фонд с площ от общо 221 119 дка частна държавна собственост (имоти с 411103 и 411104, находящи се в землището на местността Обреща , гр. Вършец) срещу десет имота от страна дружеството с обща площ 228 909 дка, описани в договора. Със заповед 961/20.05.2008 г. на председателя на ДАГ на основание чл. 15б от Закона за горите е наредено извършване на замяната на имотите. Тъй като държавният имот е определен с по-ниска стойност, на основание чл. 15б, ал. 6 ЗГ е посочено, че държавата не дължи заплащане на разликата в размер на 24 283 лв. След проведена обществена поръчка за избор на правоспособен оценител, през 2018 г. дружеството Агролеспроект ЕООД изготвя оценителски доклади относно пазарната стойност на имотите по сключения договор. Според съображенията на оценителя, при недостатъчна информация за пазарни аналози в горски територии са използвани такива за земеделски имоти и е наложително отчитане на тенденциите в търсенето след 2005 г. Съгласно използваната методика за изчисление на размера на държавната помощ и при съобразяване на административната цена на имотите, е определена за възстановяване сумата от 110 398 лв. Жалбоподателят е бил уведомен за откритото производство по издаване на АУПДВ с писмо, получено на 25.11.2019 г. В предоставения 14-дневен срок е получил възможност възражения и да представи доказателства, която не е упражена от негова страна. По делото са приложени доказателствата от административната преписка, копия на оценителските доклади, използвани в административното производство и е допусната съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Заключенията на вещото лице основно и допълнително не са кредитирани от съдебния състав по съществото на спора, където са направени и изводите липса на независимост при изготвяне на оценителските доклади поради свързаност между Агролеспроект ЕООД и едноличният собственик на капитала МЗХГ. От правна страна административният съд е приел, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма по чл. 39, ал. 1 ЗДП, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни мотиви относно понятието държавна помощ съгласно § 1, т. 7 ДР ЗДП във вр. с чл. 107, § 1 ДФЕС, основанието и реда за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ. Разгледан е въпросът за определянето на жалбоподателя като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Според съда правилно издателят на АУПДВ третира оспорващото дружество като предприятие, въпреки че в акта липсват мотиви в тази насока. В подкрепа на тълкуването от съда са изтъкнати конкретни позиции и аргументи от практиката на СЕС. На следващо място в обжалваното решение е прието, че АУПДВ липсва и анализ по приложението на правилата de minimis съгласно Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта. В съображенията от решението на ЕК са дадени ясни указания, които е следвало да бъдат съобразени от издателя на АУПДВ. В това отношение в бележките под линия в решението на ЕК се отбелязва изрично, че само 45 от 104-те случаи, в които е било предоставено предимство, последното е надминавало прага de minimis. Съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на жалбоподателя за изтичането на давностния срок по ДОПК, позовавайки се на мотивите в решението на СЕС по дело С-627/18. В процесния случай решението на ЕК е издадено в рамките на 10 годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) 659/99, отменен с Регламент 2015/1589. Предвид изводите за допуснати нарушения АУПДВ се явява незаконосъобразен, но естеството на спора не позволява решаването му от съда по същество. Поради това е дължимо изпращане на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно в отменителната част. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите по приложението на материалния закон са правилни, за което обстоятелство на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Наведените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Обосновано първоинстанционният съд приема, че спорът по делото е изцяло правен и засяга приложението на правилата относно държавната помощ по смисъла на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС. В тази връзка изложените мотиви от съда се споделят като издържани, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към тях. С оглед на доводите на касатора е необходимо по същество да бъде допълнено и прецизирано следното:
Обсъдените факти и предпоставки от административния съд за определяне на процесната сума в размер на 110 398 лв. в АУПДВ РД05-27/13.03.2020 г. като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване от Сий Форт ЕООД, са в съответствие с изискванията на нормативната рамка. Релевантна за преценката на законосъобразността на АУПДВ е разпоредба на чл. 107 ДФЕС в цялост и всички кумулативни елементи на понятието държавна помощ, включително уредените хипотези, при които законодателят на Съюза е формулирал изключения от основното правило. В това отношение се констатира известна непълнота в касационните доводи. Последните са фокусирани върху броя на разгледаните случаи в решението на ЕК, определянето на жалбоподателя като предприятие и надежността на използваната оценка при издаване на АУПДВ. Във връзка с преценката de minimis почти липсват касационни съображения, а единственото относимо обстоятелство е твърдението за свързаност по издадените АУПДВ на Сий Форт ЕООД и Юниленд ЕООД.
Задължението на Република България да идентифицира с точност бенефициерите, които трябва да възстановят помощта, е предвидено в съображения 170 и 171 от Решение на ЕК
final/05.09.2014 г., съгласно които, това са участвалите физически и юридически лица в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период или всички потенциални бенефициери. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis ), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство. Въз основа на оплакванията в р. I, т. 3 от жалбата изглежда, че касаторът е запознат със задължението за изключване на определени лица от кръга на анализираните сделки за замяна в периода между 1 януари 2007 г. и 27 януари 2009 г. съгласно Решението на ЕК и приложения към последното Списък на бенефициерите. Следователно само по себе си соченото обстоятелство, че жалбоподателят е включен в поименния списък, е недостатъчно за разрешаване на правния спор по делото. В мотивите на АУПДВ РД05-27/13.03.2020 г., издаден от МЗХГ, безспорно не се прави разграничение между изразите потенциални бенефициери и действителния брой на лицата, които следва да се идентифицират като бенефициери и респективно, само спрямо тях да бъдат предприети действия за възстановяване на полученото. За разлика от това, въпросът е обсъден обективно и задълбочено от първоинстанционния съд. Изрично в съображения 154 и 155 от Решение на ЕК
final/05.09.2014 г. се отбелязва, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта de minimis , това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Приетото е в съответствие с правото на Съюза и чл. 3 от цитирания регламент. Произнасянето по тези въпроси е било необходимо в случая, преди да се пристъпи към количественото определяне на помощта (т. 7.2, р. 7 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ от Решението на ЕК), съгласно реда и методите за оценка на реалните пазарни цени на парцелите към момента на предоставянето ѝ. Неоснователно е оплакването на касатора по предварителния въпрос, съгласно съображение 125 от Решението на ЕК, свързан с преценката дали Сий Форт ЕООД се определя като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. С протоколно определение от 21.03.2023 г., потвърдено с определение 6754/21.06.2023 г. по адм. д. 5082/2023 г. на ВАС, Петчленен състав, производството по делото е спряно до приключване на дело С-325/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване от АС-Варна по адм. д. 1785/2020 г. Поставените въпроси са преценени като относими за разрешаване на правния спор и точното приложение на правото на ЕС. С решение на СЕС от 19.10.2023 г. са дадени следните отговори:
1) Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС.
2) Чл. 107, § 1 ДФЕС и чл. 16, § 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна.
Изводът на решаващия съд по първия предварителен въпрос е, че жалбоподателят следва да бъде определен като предприятие, а допуснатото нарушение при издаване на АУПДВ се изразява необсъждането на тази хипотеза. Съображение 127 от Решението на Комисията се отнася само за особена хипотеза, при която бенефициерът не може да се квалифицира като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС и това се отбелязва изрично в т. 38 от решението на СЕС по дело С-325/22. Констатираният пропуск от страна на пъвоинстанционния съд не е основната причина за отмяна на акта като незаконосъобразен.
По останалите касационни оплаквания, свързани с основанията за дискредитиране на използваната оценка на имотите, изготвена от Агролеспроект ЕООД и приложението на правилата de minimis по смисъла на Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18.12.201З г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта de minimis, решаващият съд е достигнал до правилни изводи.
Настоящият касационен състав споделя приетото от административния съд за липсата на мотиви в АУПДВ по отрицателната материална предпоставка, обсъдена в съображения 154- 156 от решението на ЕК дали отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията, тъй като това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по член 107, § 1 ДФЕС, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент.
По отношение на преценката на правилата de minimis в т. 29 от решение на СЕС по дело С-608/19 се посочва, че по отношение на формулировката на разглежданите разпоредби от Регламент 1407/2013 е важно да се подчертае, първо, че от една страна, съгласно чл. 3, § 7 от въпросния регламент, когато с отпускането на нова помощ de minimis може да бъде надвишен таванът de minimis, никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното поле на Регламент 1407/2013 . От текста на същата разпоредба следва, че моментът, към който следва да се прецени дали кумулирането с други помощи de minimis надхвърля тавана de minimis, е моментът на отпускане на помощта. В т. 40 от решението СЕС изтъква, че съгласно съображение 21 от цитирания регламент в съответствие с принципа на сътрудничество, прогласен в чл. 4, § 3 ДЕС, държавите членки следва да улесняват спазването на правилата, приложими към държавните помощи, като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилата за помощ de minimis, не надхвърля общия разрешен таван .
В р. V.3 от жалбата касаторът се позовава на издадените три АУПДВ (единият от посочените е процесният АУПДВ) на дружества, за които се твърди свързаност с жалбоподателя. Липсата на ангажирани доказателства в тази насока към момента на предоставяне на помощта, както бе посочено по-горе, води до необоснованост на доводите. Освен това, АУПДВ РД05-8/20.12.2019г., издаден на Юниленд ЕООД е отменен окончателно с решение 1727/16.03.2022 г. по адм. дело 1692/2020 г. по описа на АССГ, потвърдено от ВАС с решение 2123/22.02.2024 г. по адм. дело 4532/2022 г.
Дори да бъдат разгледани, доводите за свързаност при преценката de minimis и кумулирането на помощта, се явяват изцяло неоснователни. Независимо че не са конкретизирани от касатора, служебноизвестни на Съда са основанията и размерите на подлежащите на възстановяване помощи (без лихви), както следва: по АУПДВ РД05-8/20.12.2019 г. с адресат Юниленд ЕООД за сумата от 40 298 лв., по АУПДВ РД05-32/13.03.2020 г. с адресат Сий Форт ЕООД за сумата от 26 769 лв., процесният АУПДВ РД05-27/13.03.2020 г. за сумата от 110 338 лв., АУПДВ РД-05-82/29.07.2020 г. с адресат ТИТ Т. Трендафилов ЕООД за сумата от 8 659 лв., както и непосоченият в касационната жалба АУПДВ РД05-11/20.12.2019 г. с адресат ТИТ Т. Трендафилов ЕООД за сумата от 1 076 лв. При това положение не може да се приеме, че в случая е надхвърлен таванът de minimis от 200 000 евро.
Правилно е становището на решаващия съд за неприложимост на давностните срокове по ДОПК към момента на влизане в сила на Решението на ЕК. Административният съд е съобразил разпоредбите на приложимия по време Регламент (ЕО) 659/99 г., отм. с Регламент (ЕС) 2015/1589 и по-конкретно чл. 15, предвиждаща 10 годишен давностен срок към момента на постановяване на Решението на ЕК от 05.09.2014 г. В този смисъл е и релевантната препратка към мотивите на решение на СЕС по дело С 627/18.
С оглед гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано в частта, с която е отменен АУПДВ и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК.
Съдебният акт следва да бъде отменен като неправилен в частта му, разпореждаща изпращане на преписката на компетентния административен орган. Съдът не е мотивирал решението си да изпрати преписката за ново произнасяне. Възможните основания за това се установени в чл. 173, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд се е позовал на последното предложение на чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като естеството на спора препятства решаването му по същество от съдебната инстанция. На практика обаче, тъй като въпросът не е свързан с осъществяването на оперативна самостоятелност от органа и с отмяната на декларативния административен акт, съдът е решил спора за съществуването и размера на публичните държавни вземания и за законосъобразността на акта за установяването им.
При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора е неоснователна. Ответникът има право на направените разноски, но доказателства в тази насока не са представени. В списъка по чл. 80 ГПК (л. 77 от делото) е направено твърдение за получен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., но разходооправдателен документ за сумата не е приложен по делото.