Определение № 173 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5967/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх.№ 7965 от 09.08.2016 г., подадена по пощата на 08.08.2016 г. и изходяща от ответника по касация [фирма] - [населено място] чрез адвокат В. В. от АК – Р. е заявено искане по чл. 248 ГПК, като касаторите С. С. К. и З. С. З. бъдат осъдени да заплатят сумата 2 000 лева – разлика над присъдения с постановеното по настоящото дело решение № 66 от 18.07.2016 г. до пълния размер на направените по делото разноски за защита в касационното производство. Препис от молбата е връчен на насрещните страни - С. С. К. чрез адвокат И. Т. от САК и З. С. З. чрез адвокат Б. Б. от АК – В.. Отговор е постъпил от З. С. З., която моли искането да бъде оставено без уважение. Отговор не е постъпил от С. С. К.. Съдът констатира, че с постановеното по настоящото дело решение № 66 от 18.07.2016 г., предвид изхода на спора, касаторите са осъдени да заплатят на ответника по касация разноски в размер на сумата 2 000 лева, която е договорена с ДПЗС № 0129756 от 05.11.2015 г. Следователно и с оглед разясненията по т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, произнасянето по съществото на молбата на [фирма] - [населено място] с вх.№ 7965 от 09.08.2016 г. се предпоставя от наличието на списък по чл. 80 ГПК. Тази процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на решение № 66 от 18.07.2016 г. е налице – списъци са инкорпорирани в самите отговори на двете касационни жалби. Разглеждайки искането по същество, съдът намира, че е доказано заплащането както на присъдените с решението 2 000 лв. по ДПЗС № 0129756 от 05.11.2015 г. (л. 39 от делото), така и на сумата 2 000 лв., която е договорена с ДПЗС № 0129212 от 23.11.2015 г. (л. 13 от делото). Така общият размер на направените от ответника по касация разноски възлиза на сумата 4 000 лв. Касаторите са заявили възражение за прекомерност на заплатените възнаграждения за един адвокат, което обаче не е основателно. Цената на иска (116 710,24 лева) предполага заплащането на адвокатско възнаграждение с минимален размер 4 031,31 лева, поради което в случая не е налице основание за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо, при условията на чл. 248, ал. 1, хипотеза 2 ГПК, с настоящото определение на ответника по касация следва да се присъди заплащането и на неприсъдената с решението разлика от 2 000 лв. до пълния размер на направените по делото разноски за защита в касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия