Определение № 10239 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2024 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 3127 от 09.08.2024 г., постановено по адм. дело № 899/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, съдът е отказал да признае за установено, че С. М. Г. от [населено място], обл. Пазарджик няма достатъчно средства да заплати държавна такса за съдебното производство, отказал да освободи Г. от заплащане на държавни такси и разноски по делото, оставил без движение искането на Г. за защита срещу неоснователни действия, извършвани от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, и указал на жалбоподателя, че следва в седемдневен срок от съобщаването да представи писмен документ за внесена в полза на Административен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 10 лв. Определението е атакувано с частна жалба от С. М. Г., в частта му, с която съдът отказва да го освободи от заплащане на държавни такси и разноски по делото, като претендира отмяната му в тази част. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, при извършена проверка на атакувания акт по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, и след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд, след като е преценил материалното и семейно положение на С. Г. въз основа на представените от него писмени доказателства по делото, е достигнал до извод, че не са налице материалните предпоставки по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане от държавна такса и разноски в производството. Установил е, че Г. има паричен доход от 486,71 лв. месечно (от пенсия), притежава собствено жилище и недвижими имоти (къща с двор и земеделска земя), и вече от страна на държавата са му заплатени разходите за отопление в размер на 546.95 лв. Посочил е, че предвид горното заплащането на дължимата в случая държавна такса, в размер на 10 лв., не би следвало да създава някакви особени притеснения на Г., който освен това не твърди и не установява наличието на перманентна необходимост от закупуване на лекарства, от провеждане на лечение, от издръжка на трети лица или пък някакви други подобни разходи. От данните по делото е видно, че Административен съд – Пазарджик е достигнал до материално законосъобразен правен извод за липсата на обстоятелствата, които се вземат предвид, когато лицето следва да се освободи от заплащане на такси и разноски по делото. Материалните изисквания са уредени в чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно текста такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, което се преценява след проверка на доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Съобразно приетите за установени фактически обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че изводът на административния съд относно липсата на предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на такси и разноски, е правилен. След задълбочена преценка на подлежащите на деклариране от жалбоподателя данни е установено, че Г. получава регулярни доходи и не се налага да извършва съществени разходи, което е дало повод на съда да обоснове своята преценка, че не са налице основанията на цитираната правна норма, поради която молбата за освобождаване от заплащане на такси и разноски правилно е оставена без уважение. Доводите на частния жалбоподател за противното не могат да бъдат споделени. Фактът, че по друго дело друг състав на същия административен съд е освободил Г. от заплащане на държавни такси и разноски по делото, не обуславя сам по себе неправилност на преценката на съдията-докладчик в проверяваното по настоящото дело определение, още повече, че той е извършил задълбочен анализ на относимите към наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК факти и обстоятелства. Това, че при евентуално касационно обжалване (в случай на негативен резултат за Г. от произнасянето по същество на първоинстанционния съд) таксите при касационно обжалване са по-големи и касационната жалба се приподписва от адвокат, хипотетично би породило правен интерес у Г. да поиска освобождаване от заплащане на такси и разноски в касационното производство и предоставяне на правна помощ за същото, но не е аргумент в насока, че преценката на първоинстанционния съд за наличие на обективна възможност Г. да заплати държавна такса в размер на 10 лв. е неправилна. За пълнота в тази връзка е необходимо да се акцентира върху това, че настоящият съдебен състав изцяло се солидализира с изложеното от Пазарджишкия административен съд, че „ …заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, включително с оглед посочения съвсем минимален размер на същата, не е някакво самоцелно изискване на законодателя. Повече от очевидно е, че тя в никакъв случай не представлява равностойност на предоставената правораздавателна дейност от съда. Заплащането на държавната такса всъщност има една основна функция и тя е да индицира основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които счита за нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или държавата.“. По тези съображения и като провери обжалваното определение за валидност и допустимост, ВАС намира, че следва да го остави в сила в атакуваната му част. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,