Определение № 421 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.02.2010 г. по гр.д. № 4240/2006, с което по реда на чл. 218з ГПК са уважени предявените искове за прогласяване недействителността на договор за продажба на имот и ревандикационни искове. Недоволен от решението е касаторът Л. Н. В., представляван от адв. Е. Й. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността неавтентичността на документ да бъде установена по негово копие и по материалноправния въпрос за липсата на съгласие като основание за нищожност на сделките и на нотариалните удостоверявания, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата В. П. К. и В. Д. К., представлявани от адв. И. Н. от САК я оспорват, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а липсата на упълномощаване за извършване на сделката се установява не само неавтентичността на положените подписи, но и от други обстоятелства по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истците не са упълномощили представител за извършването на оспорваната сделка, тъй като подписите в пълномощното не са положени от тях, както се установява от експертизата на копието от пълномощното, нито са се явили пред нотариуса да ги потвърдят, тъй като лицата, потвърдили подписите пред нотариуса са се легитимирали с други паспорти. Оспорваната сделка е извършена от мним представител, поради което не поражда действие за представляваните, които отказват да я потвърдят и приобретателката по тази сделка не може да прехвърли право на собственост на ответниците, които владеят имота без правно основание. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като матералноправният въпрос не обуславя решението по делото. Неизвършването на удостоверяваното изявление пред нотариуса води до нищожност на нотариалното удостоверяване, с което се опорочава формата му и това се отразява на извършената от мнимия представител сделка; докато при липсата съгласие волеизявлението е извършено и надлежно удостоверено (когато това се изисква), но без намерение за обвързване (т.нар. “съзнавано несъгласие”). Процесуалноправният въпрос не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е посочена и не съществува) нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че автентичността на подпис не може да бъде установена чрез изследването на копие от документа с почеркова експертиза (тъй като техническото изследване не може да изключи фотомонтажа), но обратното е възможно, неавтентичността на подпис може да бъде установена чрез изследването на копие от документа с почеркова експертиза. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение