Определение № 11862 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, изр. „второ“ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от тричленен състав на ВАС пето отделение, кой е компетентният съд да разгледа жалбите от М. П. чрез нейния родител и законен представител С. С., А. В. чрез нейния родител и законен представител Х. В., Д. Д. чрез нейния родител и законен представител Б. Д., Р. П. чрез нейния родител и законен представител Ю. Л., Я. Я. чрез нейния родител и законен представител И. В., П. К. чрез неговия родител и законен представител Т. К., И. М. чрез нейния родител и законен представител Т. М., А. К. чрез нейния родител и законен представител Р. И., К. К. чрез неговия родител и законен представител П. К., М. П. чрез новия родител и законен представител Д. П., срещу Заповед № РД – 09-2073 от 26.08.2025 г. на министъра на образованието и науката, приета на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 51, ал. 10 и чл. 52, ал. 11 на Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците във връзка с организирането и провеждането на националното външно оценяване на учениците в VІІ и в Х клас през учебната 2025 – 2026 година, в частта по раздел I. По жалба подадена от М. П. чрез нейния родител и законен представител С. С. срещу раздел I от Заповед № РД – 09-2073 от 26.08.2025 г. на министъра на образованието и науката е било образувано адм.дело № 9281 от 2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ). Делото е изпратено по подсъдност на ВАС с определение № 30452 от 17.09.2025 г. на АССГ на основание чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 2 от АПК и на тълкуването на Конституцията на Република България, дадено с Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г. В производството пред ВАС за съвместно разглеждане е присъединена жалба от А. В. чрез нейния родител и законен представител Х. В., Д. Д. чрез нейния родител и законен представител Б. Д., Р. П. чрез нейния родител и законен представител Ю. Л., Я. Я. чрез нейния родител и законен представител И. В., П. К. чрез неговия родител и законен представител Т. К., И. М. чрез нейния родител и законен представител Т. М., А. К. чрез нейния родител и законен представител Р. И., К. К. чрез неговия родител и законен представител П. К., М. П. чрез неговия родител и законен представител Д. П., в която се оспорва Заповед № РД – 09-2073 от 26.08.2025 г. на министъра на образованието и науката, в частта по раздел I. С Определение № 10787 от 03.11.2025 г. по административно дело № 9875/2025 г. тричленен състав на ВАС пето отделение е приел, че действително оспорената заповед е издадена от министър, но и с нея не се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспорването на този вид заповеди не било предвидено изрично в закон да се разглежда от ВАС като първа инстанция, поради което приел, че на основание чл. 132, ал. 1 от АПК родово компетентен да се произнесе по жалбата е административен съд, а не Върховния административен съд. Поради това и на основание чл. 135, ал. 6 във връзка с ал. 4 АПК е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият Петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби относно определяне на родовата подсъдност, приема следното: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Съобразно чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Съгласно чл. 108, ал. 1 Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри, а съгласно ал. 2 и 3 от посочената разпоредба на Конституцията министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея, а министрите ръководят отделни министерства освен ако Народното събрание реши друго. Посочените разпоредби очертават упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, а именно ръководство и координация на общата политика на правителството по отношение на министър-председателя, а по отношение на министрите - ръководство и координация на общата политика в рамките на правомощията на министерството. Това се потвърждава и от нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията, според който министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия. Действително, както е посочил АССГ, съгласно чл. 251, ал. 1 от ЗПУО, държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование се осъществява от Министерския съвет, а съгласно чл. 251, ал. 3 от същия закон министърът на образованието и науката ръководи и координира провеждането на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование и е специализиран орган за управление на тази система. Министърът, съгласно чл. 251, ал. 4 от ЗПУО упражнява контрол върху дейността на всички институции в системата на предучилищното и училищното образование. Съгласно чл. 51, ал. 9 от Наредба № 11 от 01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (Наредба № 11) е предвидено, че изпитите при националното външно оценяване по ал. 1 може да се провеждат и под формата на тестове, които интегрират няколко учебни предмета, но задължително включват посочените в ал. 3 - български език и литература и математика, а според разпоредбата на чл. 51, ал. 10 от Наредба № 11, посочена като основание за издаване на оспорената заповед, в случаите по ал. 9 преди началото на учебната година министърът на образованието и науката със заповед определя учебните предмети, които ще участват интегрирано в националното външно оценяване за съответната година, както и формата на конкретния тест. Именно в този смисъл е и оспорената част от Заповед № РД – 09-2073 от 26.08.2025 г. на министъра на образованието и науката, с която е определена формата, в която следва да се проведе изпитът от националното външно оценяване по математика в края на VII клас през учебната 2025-2026 г., а именно „тест“, който интегрира определени учебните предмети, броят на задачите и начини на отговори, както и времетраенето на изпита. Следователно с оспорената в производството заповед на министъра на образованието не се упражняват правомощия по ръководство, координация или контрол и по осъществяване на държавно управление, тъй като актът не касае държавна политика в образованието, а е акт с който се създават организация и условия за провеждане на предвиденото в нормативен акт национално външно оценяване, като част от учебния процес, съобразно предоставените в закона правомощия на министъра. Във връзка с изложеното при издаване на оспорената заповед министърът на образованието не е упражнил свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавно управление, съответно дейността по издаване на тази заповед не представлява осъществяване на дейност по държавно ръководство и държавно управление, като процесната заповед не може да бъде определена и като израз на политическа концепция за управление или реализиране на конкретна политика, за да подлежи на пряк съдебен контрол за законност пред Върховния административен съд. В нормативен акт не е посочено, че компетентен да се произнесе по оспорването на тази заповед е ВАС, поради което не е налице основанието на чл.132, ал. 2, т. 2 АПК за разглеждане на този спор от ВАС. По изложените съображения спорът е родово подсъден, на съответния местно компетентен административен съд, в случая Административен съд София – град. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,