Определение № 10460 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8989/2024 г.

Производството по делото е по реда на 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на П. П. С. против определение № 5878 от 28.06.2024 г. по адм. дело № 3019/2023 г. на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив), с което подадената от него жалба с формулирано искане за възстановяване на срока за оспорване на скица с виза на основание чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за проучване и проектиране за: Ново жилищно застрояване в УПИ III-1179, 1180, поземлен имот с идентификатор 56784.523.1181, кв. 469 по плана на Трета градска част гр. Пловдив, свързано със застрояването в УПИ IV-1181, с височини 10.00м, 12.90м, 13.05м, и 15.05м., издадена от Главния архитект на Район „Централен“ – община Пловдив, е оставено без уважение. Моли да бъде възстановен срока на основание чл. 64, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, за който АС – Пловдив се е произнесъл с обжалваното определение. Ответниците - не взимат становище по реда и в срока по чл. 232 АПК. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на Административен съд - Пловдив приема, че не са налице особени, непредвидени обстоятелства, които да са основание за пропускане на срока за оспорване скица с виза на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, за проучване и проектиране за: Ново жилищно застрояване в УПИ III-1179, 1180, поземлен имот с идентификатор 56784.523.1181, кв.469 по плана на Трета градска част гр.Пловдив, свързано със застрояването в УПИ IV-1181, с височини 10.00м, 12.90м, 13.05м, и 15.05м., поради което с определението, предмет на обжалване оставя без уважение искането на С. за възстановяване на срока за обжалване на административния акт. Тези изводи на административния съд са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на административния акт по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Според цитирания текст възстановяване на срока се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Разпоредбата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение. В случая правилно съдът приема, че посочените в текста предпоставки не са изпълнени. Видно от материалите по делото се установява, че съобщението с известие, адресирано до жалбоподателя С., за издадената скица с виза е получено на 19.09.2023 г. от неговата майка П. С. и срокът за оспорване е започнал да тече на 20.09.2023 г. Срокът за оспорване е изтекъл на 03.10.2023 г. - присъствен ден. Жалбата е подадена на 04.10.2023 г. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че не са налице извънредни обстоятелства, настъпили внезапно, които са попречили на жалбоподателя да упражни правото си на оспорване и подаде жалба против административния акт в установения срок. В случая правилно съдът приема, че посочените в текста на чл. 161, ал. 1 АПК предпоставки не са изпълнени. Действително е представено саморъчно изготвено сведение до съда от П. С., в което е посочено, че същата не е уведомила сина си за полученото от нея известие за изготвената скица с виза до 04.10.2023 г. Съобщението е връчено при условията на чл.46, ал.1 и ал.4 пр.1 ГПК - когато връчването бъде извършено на лице от адреса, това означава, че същото се е съгласило да го предаде на адресата. Доводите, че П. С. не е могла своевременно да уведоми сина си, сочат на непроявена достатъчна грижа за това, а не на поведение на администрацията по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Както правилно е посочил първоинстанционният съд дори и да се е наложило на П. С. да пътува извън града, последното не е основание същата да не му предаде – по телефон или физически полученото известие, както твърди да го е сторила, но с твърдения че това се е случило по-късно във времето. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,