Определение № 623 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 537/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Яфко Я. П. от гр. С., срещу разпореждане от 04.06.2009г. по гр.д. №3080/2009г. на Софийски градски съд, с което е върната частната касационна жалба на Яфко Я. П. срещу определение от 07.05.2009г., с което е потвърдено разпореждане от 02.02.2009г. по гр.д. №1195/2005г. на Софийски районен съд за разноски по чл.64, ал.3 от ГПК/отм./. Ответникът Н. р. с. о. частната жалба като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Яфко Я. П. е обжалвал с частна касационна жалба определение на въззивния съд, с което е върната подадената от него частна касационна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение за оставяне в сила на определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.64, ал.3 от ГПК/отм./ Яфко П. е осъден да заплати на ответника по оттегления иск Н. р. с. р. по делото в размер на 273,78лв. С обжалваното определение частната касационна жалба е върната като процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Определението е правилно. Предмет на производството по подадените от Яфко П. частни жалби са разноските, които са присъдени на ответника по иска на основание чл.64, ал.3 от ГПК/отм./, съгласно чиято разпоредба ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Предметът на частните жалби не е спорът по оттегления иск, а производство по чл.64, ал.3 от ГПК/отм./ по молбата на ответника за присъждане на разноските, извършени от него по прекратеното производство по иска, които възлизат на 273,78лв. Актът на въззивния съд, с който се разглежда частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл.64, ал.3 от ГПК подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, доколкото не е налице отрицателното условие на чл.274, ал.4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В разглеждания случай интересът е 273,78лв., поради което правилно въззивният съд, на основание чл. 274, ал.4 ГПК, във връзка с чл. 278, ал.4, във връзка с чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, е върнал частната жалба като процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Посочването в определението, с което е потвърдено определението за разноските, че то подлежи на касационно обжалване, не създава такова право. Поради това като е върнал частната касационна жалба като процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Доводите за неправилност на определението, с което е потвърдено определението за разноски, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, в което предмет на разглеждане е законосъобразността на разпореждането за връщане на частната касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр.отделение