Определение № 121 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 117/2010 г.

Производството е по чл.274,ал.2,изр.1 ГПК. Образувано е по жалба на С. Г. З., от с. М., Софийско, подадена до Върховния касационен съд на 14.12.2009 г. по гр.д. № 263 /2009 г. на СГС, г.о., І възз. брачен състав, в която няма оплакване от действия на въззивния съд. С поредна „жалба” от 12.02.2010 г. жалбоподателят уточнява, че главното и искане е опразване на жилището и от сина и И. З. и внучката му В. З. По жалбата настоящият състав намира следното: Въззивно гражданско дело № 263 /2009 г. на СГС, г.о., І възз. брачен състав е образувано по жалба тна С. Г. З. срещу решение по гр.д. № 2363 /2008 г. на СРС, б.о., 92 с-в., постановено в с.з. на 13.11.2008 г., с която съдът на основание чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН е издал в полза на С. Г. З. заповед за защита, с която е забранил на И. И. З. и В. И. З. (син и внучка на С. Г. З. ) да извършват действия на домашно насилие по смисъла на закона спрямо С. Г. З. и е задължил ответниците да осигурят безпрепятствен достъп на ищцата до всички помещения в жилището с посочен адрес в София, като е предупредил ответниците, че при неизпълнение на тази заповед органите на полицията ще ги предадат на прокуратурата и ги е осъдил да заплатят по 200 лева на СРСим е наложил глоби. Въззивният съд не е върнал недопустимата жалба при получаването и, образувал е въззивно производство, насрочил го е, разгледал е делото, обявил го е за решаване, след което е установил, че жалбата е подадена от страна в първоинистанционното производсво, която няма интерес от обжалването, отменил е определението, с което е даден ход по същество и е оставил без разглеждане въззивната жалба на С. Г. З. като недопустима, обявил е първоинстанционното решение за влязло в сила и е указал на. С. Г. З., че има право да обжалва определението му. С. Г. З. е подала жалба, която е била администрирана, а след това по молба на С. Г. З. от 25.11.2009 г. (л.59), че оттегля жалбата до ВКС и иска преписи и изпълнение на решението на СРС, СГС с определение от 01.12.2009 г. л.61) е върнал частната жалба на С. Г. З. (прекратил е производството по нея и по делото) и е указал на. С. Г. З., че има право да обжалва определението му. Това определение е съобщено на С. Г. З. на 10.12.2009 г. В жалбата от 14.12.2009 г., уточнена на 12.02.2010 г., обаче не се съдържа оплакване от това определение, нито искане за отмяната му, то въобще не се обсъжда, както не се обсъжда и никакъв друг акт на въззивния съд. Съдържанието на жалбата е като на молбата, по която СРС се е произнесъл в полза на С. Г. З. Следователно „жалбата” не е нито частна, нито въззивна, не е подадена срещу акт на въззивния съд, без предмет е, недопустима е и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение на основание чл.278 ГПК