Определение № 151 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 656/2010 г.

Касационното производство е образувано, с правно основание чл.43,т.3 НПК, по повод РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2026/18.11.2010год., постановено от председателя на окръжен съд – гр.Плевен, с което е прекратено производството по в.н.ч.х.д. № 1151/10 год. по описа на съда и – отправено искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши делото по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд- Плевен е образувано н.ч.х.д. № 20677/10 год. по повод тъжба на Д. И. М. срещу К. Ц. Г., с която е предявено обвинение за извършени от последния престъпления по чл.146, ал.1, чл.147,ал.1 и по чл.148,ал.1,т.1 и т.4 НК. С определение, постановено в съдебно заседание на 14.09.2010год., Плевенският районен съд е прекратил наказателното производство, на основание чл.24,ал.4,т.2 и т.5 НПК. Недоволен от съдебния акт е останал тъжителят М., който го е атакувал с частна жалба пред Плевенския окръжен съд и-образувано в.н.ч.х.д. № 1151/10год по описа на съда. Съдиите от окръжен съд- Плевен са се отвели от разглеждане и решаване на делото по същество, на основание чл.29, ал.2 НПК, поради обстоятелството, че страна в процеса е адвокат, който упражнява професията си на територията на съдебния район и личното им познанство с него, би могло да създаде убеждение за липсата на безпристрастност и предубеденост при решаване на наказателно правния спор. Настоящият съдебен състав намира, че искането е основателно. Съдът, на когото делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, не може да образува състав. Поради това, Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на друг, еднакъв по степен съд – окръжен съд-Ловеч. Водим от горното и на основание чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение