Определение № 999 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на В. Ц. Л. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 11256/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 27215/ 2009 г., като по този начин са отхвърлени предявените от касатора против поделение „С. и т.” към „Н.” искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 11 от 08.05.2009 г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „техник електрически машини и апарати/ЕС и ЕК” и за осъждане на ответника да заплати на В. Л. обезщетение за оставане без работа в размер 4 348,69 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е решил спора отговаряйки неправилно на въпроса може ли заповед за уволнение да бъде издадена от лице, което не се явява законен представител на работодателя, а негов заместник. Изложени са и доводи, че решението като краен изход не е справедливо, тъй като не отчита обстоятелството, че ищецът многократно е дарявал кръв и по този начин е спасявал човешки животи. Според касатора по първият въпрос е налице противоречива съдебна практика, а отговорът по втория въпрос би бил от значене за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му и за отхвърляне на предявените искове. Ответникът поделение „С. и т.” към „Н.” оспорва жалбата като твърди, че заповедта за уволнение е издадена от надлежно упълномощено от директора на Н. лице по време на отсъствието му. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. Повдигнатият от касатора въпрос за компетентността за налагане на дисциплинарни наказания, включително наказанието „дисциплинарно уволнение”, не обуславя решението на въззивния съд. Това е така поради обстоятелството, че такъв въпрос не е бил поставян нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Съгласно чл.266 ал.1 от ГПК ищецът няма право да твърди нови обстоятелства едва пред въззивния съд, а съгласно чл.269 изр.2 от ГПК по въпроси свързан с правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата. Нито пред първата инстанция, нито пред въззивната такава ищецът е твърдял като основание на иска си издаване на заповедта за уволнението му от лице, непритежаващо дисциплинарна власт. Поради това по този въпрос въззивният съд не се произнесъл (той не е имал и право да се произнесе), съответно какъвто и да е отговорът на този въпрос, той би бил без значение за изхода от делото. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС обаче, правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай тази предпоставка не е налице, поради което няма никакво значение дали по въпроса кой е компетентен да налага дисциплинарно наказание „уволнение” има противоречива практика. Дори да е налице такава, касационното обжалване не може да бъде допуснато. Вторият повдигнат от касатора въпрос няма никаква връзка с делото. При спор за законност на извършено дисциплинарно уволнение и за отмяната му съдът изследва правните отношения между ищеца и ответника и преценява налице ли са основания за налагане на най-тежкото предвидено в кодекса дисциплинарно наказание. За решението на съда нямат значение отношенията между ищеца и трети лица – в конкретния случай без значение за изхода от спора е обстоятелството кръводарител ли е ищецът и моралните характеристики на неговата личност. Какъвто и да е отговорът на така формулираните въпроси, то те по никакъв начин не биха повлияли на крайният резултат от процеса, т.е. и този въпрос не е от категорията на тези, които съгласно ТР № 1 от 2010 г. могат да са основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд