Определение № 72 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. И. от[населено място] чрез адв. Ю. К. срещу решение № 628 от 17.05.2010 год., постановено по гр.д. №439/2010 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 250/25.01.2010 год. по гр.д. № 271/2009 год. на В. районен съд, в частта, в която И. Б. И. е осъден да заплати на Х. К. А. сумата от 5 867,49 лв., платена на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 05.02.2009 год. до окончателно изплащане на сумата. Присъдени са и разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изтъква, че като продавач по сключения между страните предварителен договор за покупко - продажба е изрядна страна, поради което има право да задължи полученото по него капаро. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. В него касаторът развива съображения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС по въпроса за функцията на задатъка при договорното право и основанията за неговото задържане от страна на изправния контрагент по договора.Изтъква, че доколкото ищецът- ответник по касация не е сключил окончателния договор поради това, че не е разполагал с парични средства за да заплати договорената цена, продавачът като изправна страна има право да задължи даденото капаро. Като се е произнесъл в обратния смисъл въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 192/13.03.2007 год. по т.д. № 978/2006 год. на ВКС, ТК, Р №1263/21.01.2009 г. по гр.д. № 5071/2007 год. на ВКС, V г.о., Р № 413/9.05.2009 год. по гр.д. № 987/2008 год. на ВКС, ІV г.о., Р № 2173 от 08.01.996 год. по гр.д. № 602/1995 год. на ВКС, V г.о. С оглед на това моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / предвид незадължителния характер на решенията, на които се позовава/ .Счита ,че отговорът на поставения материалноправен въпрос е от значение и за точното приложение на закона и развитие на правото- основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация Х. К. А. чрез адв. Д. П., в писмено становище по делото, оспорва касационната жалба по същество. Моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело. В случая това изискване на закона не е изпълнено. Изхода на спора пред въззивната инстанция е обусловен от постигнатото между страните съгласие дадения задатък / капаро/ да бъде върнато в случай, че на купувача не бъде отпуснат жилищен кредит за заплащане остатъка от цената по сделката след представяне на доказателства за отказ на банката. Това съгласие е в отклонение от законово регламентираната функция на задатъка като обезпечение на изпълнението на договора и последиците за страната, която го е предоставила при неизпълнение, така както са регламентирани в разпоредбата на чл. 93 ЗЗД, но е допустимо предвид принципа на договорната свобода регламентиран в чл. 9 ЗЗД. С оглед на това посочения от касатора въпрос няма характеристиката на правен въпрос в посочения го- горе смисъл и само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.