Определение № 1108 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6/2024 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Първоначалното дело е образувано от Административен съд - Варна по жалба на „Хлад“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в гр. Варна, подадена срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 23071903/01.08.2023 г., издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Благоевград. С горното е обявено съществуването на трудово правоотношение между дружеството жалбоподател и И. Койчев с постоянен адрес в [населено място], обл. Сливен. С Определение № 3165/08.11.2023г., постановено по адм. д. № 2170/2023г., Административен съд – Варна е прекратил производството по и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Благоевград. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.133, ал.2 от АПК, когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, което в конкретния случай е гр. Благоевград. С Определение № 2434/13.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1099/2023 г., Административен съд – Благоевград на основание чл. 135, ал. 6 АПК, във връзка с чл. 405а, ал.7 от КТ, е прекратил производството и е изпратил делото на Върховен административен съд за определяне на местната подсъдност. В мотивите към определението си съдът е приел, че според изричната специална подсъдност по чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда, работодателят може да обжалва постановлението по ал. 2 по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Счел е, че горното е приложимо и за постановлението по ал.1 от същата разпоредба, защото ал.2 препраща към нея и тъй като в случая седалището и адресът на управление на дружеството са в гр. Варна е приел, че спорът следва да бъде разгледан от Административен съд – Варна. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че спорът е подсъден на Административен съд – Благоевград по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба против постановление, издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда действително предвижда специална подсъдност, но за постановленията по ал. 2 от същия член, който касае издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение при смърт на работника или служителя, т.е. само в тази хипотеза. Процесният случай не е такъв, с оглед което по отношение на постановленията по чл.405а, ал.1 от КТ са приложими общите правила на АПК, регламентиращи местната подсъдност. От оспореното постановление е видно, че административният акт има двама адресати – дружеството жалбоподател и физическото лице И. Койчев. Юридическото лице е със седалище и адрес на управление в гр. Варна, а физическото лице е с постоянен адрес в [населено място], обл. Сливен, с оглед което следва да намери приложение разпоредбата на чл.133, ал.2 от АПК и производството подлежи на разглеждане от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта, т.е. Административен съд – Благоевград. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, VІ отделение,