Определение № 63 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 76/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение10.02.2010reporting judge Емил Томов

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба „М”ЕООД със съдебен адрес адв. И от САК срещу определение от 20.09.2007г по гр.д. №390/2007г на Софийски градски съд ІІг. отд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по реда на чл.315 ал.1 във вр. с чл.213 и сл. ГПК (отм) вр §2 ал.11 от ПЗР ГПК. Образувано е по частна жалба на „М„ЕООД чрез адв. Исрещу определение от 20.09.2007г по гр.д. №390/2007г на Софийски градски съд ІІг. Отд ,с което определение по образувано пред него въззивно производство е допуснато обезпечение по молба на ищеца по делото Д. М. Д. ,за обезпечаване на вземания с трудов характер по чл. 128 ал.1, чл.262 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда С обжалваното определение е наложен запор върху банкови сметки на ответника в ДЗИ Б. до размер на 5109,33 евро. Във фаза на въззивното обжалване е решение,по което обезпечениян размер на исковете е присъден от първоинстанционния съд. Софийски градски съд е преценил положително обезпечителната нужда и вероятната основателност на иска, включително позовавайки се на неоспорено по делото експертно заключение. Жалбоподателят излагат оплакването ,че определението е незаконосъобразно. Поддържа се, че доколкото ищецът е социално слаб, при евентуално отхвърляне на претенциите му ответникът няма да може да реализира правата си по чл. 322 от ГПК (отм). Ответникът е завел срещу същия ищец и други лица искове с насрещни вземания от причинени щети. Частната жалба е депозирана в срока по чл.214, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обезпечаване на иска по реда на иска съгласно чл. 308 ал.1 от ГПК(отм) е допустимо във всяко положение на делото, включително от въззивния съд. На това именно основание Софийски градски съд е разгледал молбата, като цитирането на нормите на «чл. 309 и сл.» от ГПК(отм) в мотивите на определението, не е съществено процесуално нарушение. Обезпечението е допустимо е тогава, когато без съответната обезпечителна мярка за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществявавето на правата по решението и данните по делото подкрепят вероятната основателност на иска. В случая съдът е преценил правилно предпоставките на чл. 310 ал.1 от ГПК. Съображенията на жалбоподателя,развити пред настоящата инстанция, са неотносими към основанието за допускане на процесната обезпечителна мярка. Предвид горното обжалваното определение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о

Cited provisions

11