Решение № 14517 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2009 г.

Решение № 14517 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Добрич, подадена чрез юрк. Анна Шулева, срещу решение № 145 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 330/2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, 2 състав, с което е отменено ППСПДВ № 13/2003 на Началника на Митница Добрич, потвърдено с Решение № Д - 4406-0043/28.01.2005 г. на Директора на РМД - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - Мирослав Петров Марков, действащ лично и като представител на "Мартинело" ЕООД (приобретател на търговското предприятие на ЕТ "Миро - 67 Мирослав Марков") - не е изразил становище по нея. Заинтересуваните страни - Директорът на РМД - Варна и Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не ангажират становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустимо като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Варненския окръжен съд е било ППСПДВ № 13/2003 на Началника на Митница Добрич, потвърдено с Решение № Д - 4406-0043/28.01.2005 г. на Директора на РМД - Варна. Същото е издадено по повод осъществен внос на 17.04.2000 г. от ЕТ "Миро-67-Мирослав Марков" (чрез свой представител - ЕТ "Златина Драганова - Емона") на лек автомобил марка "Фиат Типо" с първоначална регистрация 1991 г., без заплащане на мито, с платен ДДС - 852 лв. Извършена е последваща проверка, съгласно чл. 84 от ЗМ и чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА, относно достоверността на доказателството за преференциален произход, като с писмо № 44-06-0069/00/27.07.2001 г. Агенция "Митници" е уведомила Митница Добрич, че Германските митници са установили подправени договор за покупко-продажба и декларация. Представеният по-късно от собственика сертификат за движение EUR 1 № 196724 от 13.08.2001 г. не е признат за автентичен, тъй като износителя Херберт Берингер не е подавал молба за издаване на сертификата и не е упълномощавал за това посочената в кл. 12 фирма и това доказателство не може да бъде прието за целите на преференциалната търговия между ЕС и РБ. Съдът е установил, че цитираното писмо на Агенция "Митници" с адресат Митница Добрич, чийто отговор е възпроизведен в текста на постановлението, не е приложено в административната преписка или допълнително представено в съдебното производство. Предвид това е прието, че не са налице доказателства за извършена последваща проверка, която да е установила, че договорът за покупко-продажба и декларацията са подправени. Липсват доказателства, които по безспорен и категоричен начин да сочат в какво се състои порока на декларацията и договора за покупко-продажба (липса на подпис, подправен подпис или друг дефект). Решаващият състав е посочил, че необосновано акцентът на проведеното от ответната страна (сега касатор) доказване е върху проверката на последващо представен сертификат EUR 1 № 196724. От представените от германските митнически власти отговори, съдът е установил, че сертификатът не може да бъде ползван за целите на преференцията, но това не води до извода, че стоката е без произход даващ право на преференция, тъй като вносителят има право на избор дали да се ползва от декларации и договори или от сертификат. Още повече, че няма пречка, ако се окаже порок в договора и декларацията да бъде представен сертификат. В този смисъл е и нормата на чл. 16 от Протокол № 4 към ЕСА. Според съда, след като административният орган не е обосновал в постановлението и доказал в съдебното производство, че декларацията и договора не са годни да обосноват произход, не е било необходимо да се изследва представения допълнително сертификат EUR 1 № 196724, тъй като този документ може да бъде представен алтернативно. Съобразно горното, ОС-Варна е отменил оспореното ППСПДВ и потвърдилото го решение. Така постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Основният спорен въпрос в случая е относно установяването и съответно доказването на правнорелевантния факт относно преференциалния произход на лекия автомобил и съответно ползването на облекчения режим при внос от ЕС. Отговорът на този въпрос даден от окръжния съд е неправилен по следните съображения: Съгласно чл. 24 от Закона за митниците, стоките пренасяни през държавната граница на РБългария подлежат на облагане с мита, които се определят от митническата тарифа на страната. Съгласно чл. 26, ал. 2 от с. з. в нея могат да са включени преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които Р България е страна. С разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, приет от 36-о Народното събрание на 15.04.1993 г. и обнародвано в "Държавен вестник" бр. 33 от 20.04.1993 г., в сила от 1.02.1995 г., е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. Ползването на митническо облекчение при внос е привилегия, създадена в отклонение на общия режим на внос на дадена стока, което предполага, че лицето което иска да я ползва следва да ангажира надлежни доказателства, установяващи правата му. При условията на чл. 32 от споразумението митническият орган има правомощия да извърши проверка на доказателствата за произход. Според ал. 5 на чл. 32, резултатите от проверката трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността. Въпросната проверка обаче е последваща и не е задължителна, а в процесния случай става въпрос за извършване на последваща проверка на представените доказателства за произход на стоката. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. Разпоредбата на чл. 17, т. 1 предвижда, че сертификатът за движение ЕUR 1 се издава от митническите власти на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или под негова отговорност от негов упълномощен представител. Чл. 18 от същия Протокол допуска, независимо от чл. 17, т. 7, сертификатът за движение по изключение, при лимитативно дадени предпоставки, да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, но това може да стане отново по молба на износителя, в която следва да се посочи мястото и датата на износа и да се изложат причините за молбата. В процесния случай, при условията на чл. 32 от споразумението, митническият орган е извършил проверка на доказателствата за произход. Безспорно е установил, че е осъществен внос на 17.04.2000 г. от ЕТ "Миро-67-Мирослав Марков" (чрез свой представител - ЕТ "Златина Драганова - Емона") на лек автомобил марка "Фиат Типо" с първоначална регистрация 1991 г. с шаси № ZFA16000002571513, без заплащане на мито, с платен ДДС - 852 лв. Във връзка с доказването на преференциалния произход на лекия автомобил и съответно ползването на облекчения режим при внос от ЕС е представен договор за покупко-продажба с декларация за произход, а в последствие и сертификат за движение EUR 1 № 196724 от 13.08.2001 г. Настоящият състав намира, че в хода на съдебното производство тяхната доказателствена сила е опровергана. Основателно е възражението на касатора, че решението на ОС е постановено при липса на пълно и задълбочено изследване на всички събрани по делото писмени доказателства, което от своя страна е довело до неправилни правни изводи. Неоснователно е твърдението на ОС, че не са представени с административната преписка и в съдебното производство цитираните в ППСПДВ писма на Агенция "Митници" с адресат Митница Добрич. Същите са приложени на лист 62 и 65 от делото. Видно е, че с писмо рег. № 44-06-0069/00/27.07.2001 г. (л. 65) на Агенция "Митници" началника на Митница Добрич е уведомен, че в резултат на извършена от германските митници проверка на основание чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА и получен отговор от тях е установено, че договорът от 09.04.2000 г. за Фиат Типо на ЕТ "Миро-67-Мирослав Марков" и декларацията за произход са подправени, като посочения продавач Херберт Берингер не е продал автомобила на упоменатия купувач Мирослав Марков. С писмо изх. № 44-06-0019/31.10.2002 г. (л. 62) Началникът на Митница Добрич е уведомен, че сертификат за движение EUR 1 № 196724 от 13.08.2001 г. не може да бъде използван в преференциалната търговия между ЕС и Р България, тъй като след извършена последваща проверка германските митници са установили, че посоченият в клетка 1 износител не е подавал молба за издаване на сертификат EUR 1 и не е упълномощавал за това посочена в клетка 12 фирма. Съдът неправилно е игнорирал официалните документи на германските митнически власти, с които безспорно се опровергава автентичността на представената декларация и договора за покупко-продажба, както и информацията за действителния произход на стоката във връзка с последваща проверка на сертификат EUR 1. Именно с оглед отговорите, получени в резултат на запитванията, правилно митническите органи са отказали предоставянето на преференции. В тази връзка неправилен се явява извода на окръжния съд, че след като административният орган не е обосновал в постановлението и доказал в съдебното производство, че декларацията и договора не са годни да обосноват произход, не е било необходимо да се изследва представения допълнително сертификат EUR 1 № 196724, тъй като този документ може да бъде представен алтернативно. Представените от митническите органи писмени доказателства по делото безспорно обосновават извода, че декларацията и договора не са годни да обосноват произхода на внесената стока. По отношение на допълнително представения сертификат EUR 1 № 196724, същият в случай, че е издаден при спазване на изискванията на Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране действително би могъл да обоснове преференциалния произход на лекия автомобил и съответно ползването на облекчения режим при внос от ЕС. В случая обаче приложената по делото кореспонденция между българските и германските митнически власти опровергава неговата доказателствена сила. Следва да се посочи още, че издадените от германските митнически власти документи са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ГПК , изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставляват годно доказателство за извършените от него действия, преценено и съобразно чл. 32, § 5 от Протокол № 4. Като официални документи те притежават материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документите. Така основният спорен факт, който се свежда до това дали процесният автомобил има произход от страна член на ЕС се явява недоказан от жалбоподателя, а изводите на окръжния съд за незаконосъобразност на ППСПДВ - неправилни. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна, а решението като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Мирослав Петров Марков, действащ лично и като представител на "Мартинело" ЕООД.