Определение № 183 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 966/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. К. П., Г. К. М. и И. К. П. срещу решение № 202 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 1197/08 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е необосновано. Ответникът по касация “Начално училище”Св. Св. К. и М.”[населено място] оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С оглед представената пазарна оценка за недвижимия имот от лицензиран оценител, касационно обжалване на въззивното решение е допустимо. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 185 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 880/07 г. на Районен съд[населено място], с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за собственост на имот пл. № 213 в кв. 23 по плана на[населено място] с площ 340 кв. м. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. В случая касаторите не са формулирали правен въпрос. Доводите за неправилност на решението не са достатъчно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на въззивното решение, а ВКС извършва преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното, съдът