Определение № 321 от 26.09.2017 г. на ВКС по д. № 3437/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. З. срещу въззивното определение на Градски съд София по гр.д. №10410/16 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, дължими на процесуалния му представител за оказаната безплатна правна помощ. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма], София я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна. За да остави без разглеждане искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските въззивният съд е приел, че не е представен списък на разноските от страна на ищеца и жалбоподател пред въззивния съд Б. З.. Представянето на списък за разноските е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството за изменение на съдебното решение в частта за разноските, затова при непредставен списък искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо. Тези изводи съответстват на задължителната практика на ВКС- опр. по ч.гр.д. №860/17 г. на трето г.о., по чл.274, ал.3 ГПК. В него е прието, че процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските е представянето на списък по чл. 80 ГПК, в който да е включено искането по чл. 38, ал.2 ЗА, в съгласие с т. 9 от т.р. 6-12 ОСГТК и определение 9-16-ІІ ТО. Цитираните от касатора определения на ВКС в противния смисъл са по реда на чл.274, ал.2 ГПК и нямат задължителен характер / ТР №2/11 г. ОСГТК, т.2/. Частната жалба е неоснователна – обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.