Определение № 692 от 23.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Асенов против определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. дело № 1557/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в производството от страна на адвокат П. Генов, на основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискано да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоначално частната жалба е била подадена до АС - Бургас, който я е образувал за разглеждане, но с определение № 2173/21.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1953/2022 г. е разделил производството по нея, като е посочил, че същото продължава само по постъпилата частна жалба в частта й, с която се оспорва определение № 1770/13.10.2022 г. постановено по адм. дело № 1557/2022 г. по описа на АС - Бургас, с което се оставя без разглеждане заявлението от А. Асенов с посочени в него правни основания - чл. 276 ЗИНЗС, във вр. с чл. 250, чл. 251 и чл. 256 от АПК, и това производство съответно като процесуално недопустимо, е прекратено. В останалата част частната жалба на Асенов, предмет на настоящото производство, е изпратена на ВАС за произнасяне. Производството по адм. дело № 1557/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас е образувано по жалба на А. Асенов, находящ се в Затвора [населено място], в която е посочено, че се извършват незаконосъобразни действия, неосноваващи се на закон, и изразяващи се в това, че се нарушава неприкосновеността на кореспонденцията му. Поради установени нередовности по жалбата, същата е оставена без движение, в следствие на което с молба вх. № 8643/21.09.2022 г. А. Асенов посочил, че е правно неграмотен и не може да отстрани дадените указания, поради и което поискал да му бъде назначен служебен защитник. Във връзка с подадената молба, административният съд указал на Асенов да уточни какъв вид правна помощ иска (консултация, подготовка на документи или процесуално представителство), както и да представи доказателства за доходите си, декларация за имуществено състояние, доказателства за семейно положение и т.н., в следствие на което жалбоподателят посочил, че желае да му бъде назначен служебен защитник адв. П. Генов, който да му предостави правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство. Първоинстанционният съд отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ, като посочил от една страна, че предоставянето на правна помощ на Асенов не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла, а от друга страна е посочено, че няма как лицето да иска да му бъде назначен конкретен адвокат. Определението е правилно. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП, системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПЗП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и т. 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. От своя страна чл. 24, т. 2 ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 от ЗПП не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Правилно съдът е приел, че в случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана със заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ. Настоящият състав споделя мотивите, изложени в оспореното определение и преценката му относно обстоятелството дали е необходимо назначаване на служебен адвокат. Правилно е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 3 ЗПП Адвокатските съвети организират предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район и не е възможно да бъде определен конкретно посочен от А. Асенов адвокат, който да осъществи процесуалното му представителство. Предвид на изложеното, определението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,