Определение № 10800 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. – В. В. М., против Определение № 7390 от 04.06.2024 г., постановено по адм. д. № 3098/2024 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се твърди, че връщането на частната жалба на лицето е в правомощията на ВАС. Съдията докладчик се произнасял по други производства, по които е страна жалбоподателката и нейните брат и майка, което било странно поради случайното разпределение на делата. Иска отмяна на оспореното определение. Ответникът по частната жалба – Столична община – „Район Връбница“, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. С разпореждане от 29.04.2024г. по адм. дело № 3098/2024г., съдът е указал на жалбоподателката, че следва в 7-дневен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса от 30 лв., приподписана частна жалба от адвокат с приложено пълномощно и доказателства за подаване на жалбата в срок. Не е установено кога разпореждането е съобщено на адресата му. Съдът е приел, депозираната срещу разпореждането частна жалба е недопустима на основание чл. 213а, ал.2 във връзка с чл. 215, т.4 във връзка с чл. 231 и 236 от АПК, тъй като то не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Прието е, че на обжалване подлежи постановено по делото предходно определение с № 3333 от 28.03.2024г., издадено поради неотстраняване на нередовностите на жалбата в срок. М. се е възползвала от правото си на жалба срещу това определение съгласно чл. 213а, ал.7 от АПК и при произнасянето ВАС ще упражни контрол върху законосъобразността на разпореждането на съда от 29.04.2024г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: Настоящият съдебен състав споделя становището, че оспореното разпореждане на съдията докладчик от 29.04.2024г. не подлежащи на самостоятелно обжалване, тъй като не е акт с характер на преграждащ по-нататъшното развитие на производството. Обоснован е извода, че на оспорване по касационен ред подлежи акта на съда, с който производството по делото е прекратено - определение с № 3333 от 28.03.2024г. Съдът правилно е преценил, че именно в това производство ще бъде взето отношение от касационната инстанция за законосъобразността на действията на съда при оставяне на жалбата на М. без движение за отстраняване на установени нередности, с което нейните законни права и интереси ще бъдат защитени. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение