Определение № 10376 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2024 г.

Производството по делото e образувано по частна жалба на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрисконсулт Попова, срещу Определение № 1160 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 740/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с искане за отмяната му като неправилно. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалбата на Д. Т. М. срещу отказ на главния директор на ГДИН, обективиран в писмо рег. № 935782 от 24.08.2023 г., с което не се удовлетворява молбата на С. И., негова майка, за преместването му от[ населено място] в [населено място]. С обжалваното определение съдът на основание чл. 200 АПК е отменил отказ на главния директор да разгледа по същество отправеното до него искане и го е задължил да се произнесе по реда на чл. 62 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) с нарочна и мотивирана заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗИНЗС заповедта за преместване или отказът за преместване подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е окончателно. Съответно, според чл. 63, ал. 4 ЗИНЗС, постановените от административния съд определения и разпореждания в това производство подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд, чието определение е окончателно. Следователно частната жалба против определението на съда, с което е отменен оспорения пред него отказ, подлежи на разглеждане от тричленен съдебен състав на същия съд. С оглед изложеното компетентен да се произнесе по частната жалба е тричленен състав на Административен съд - Плевен. Водим от горното и на основание чл.135, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение