Решение № 16 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 490/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на „П”АД, град Б., подадена от пълномощника им адвокат М, срещу определение №110/09.03.2009 г. по гр. д. № 117/2009 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №223 от 15.10.2008 г. по ч. гр. д. №664/2008 г. на Смолянския окръжен съд. В обжалваното определение е прието, че определението на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила определение на Смолянския районен съд за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 108 ЗС за ливада, находяща се в м. „Р”, с площ 0.638 дка, Х категория, съставляваща имот №003278 по картата на землището на с. Т., община С. чрез възбрана върху имота. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилен е направеният извод, че определението на въззивния съд, не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като обжалваемият интерес пред въззивния съд е бил под 1 000 лв. Данъчната оценка на възбранения имот е 2.01 лв. Допустимостта на касационното обжалване се преценява с оглед обжалваемия интерес по делото. По тази причина правилно частната касационна жалба е оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.