Определение № 340 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2008 г.

Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Д. от гр. В., срещу определението от 30.09.2008г. по ч.гр.д. №2007/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 21.07.2008г. по гр.д. №617/2007г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото. Ответниците С. Д. В. и С. И. В. от гр. В., не вземат становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по иска на Д. Д. Д. срещу С. Д. В. и С. И. В. за установяване, че спорната граница между недвижимите имоти, находящи с в землището на гр. В., местност”П”, съставляващи имот №1067/идентичен с имот пл. №5 по КП от 1985г./ и имоти №1068 и №1069 /идентични съответно с имот пл. №6 и им.пл. №6а по КП от 1985г./, е границата между имотите по КП от 1985г., съставляваща понастоящем източната граница на погрешно нанесения на картата нов ПИ №9554 по КП от 2000г. Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.109а от ЗС е недопустим, тъй като по отношение на спорните имоти е налице влязъл в сила застроителен и регулационен план от 1986г., който е определил техните граници, поради което и редът за коригирането им е предвидения в чл.134 и сл. от ЗУТ за изменение на влезлите в сила ПУП, приложим и за ЗРП, изготвени и одобрени по отменения ЗТСУ, съгласно §6 от ПЗР на ЗУТ. Приел е, че нарочната процедура за определяне границите между урегулираните поземлени имоти в ЗУТ по административен ред изключва установяване местоположението на урегулираните поземлени имоти по реда на чл.109а от ЗС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е обосновал допускането на касационното обжалване с обстоятелството, че въпроса за съотношението между административния ред за поправяне на грешка в кадастралната карта и гражданскоправния ред за разрешаване на спора за материално право, ако грешките са свързани с него. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевираният от касатора правен въпрос не е разрешен от въззивния съд, тъй като е относим към спор с правно основание чл.53, ал.2, пр.2 от ЗКИР, а е неотносим към спора, с който е сезирал съда – по чл.109а от ЗС. Отделно от това разпоредбата на чл.53, ал.2, пр.2 от ЗКИР е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена съдебна практика. Това се отнася и до разпоредбата на чл.109а от ЗС, която също е ясна и по приложението има установена практика на ВКС, в съответствие с която е разрешенен от въззивния съд въпросът за недопустимостта на иска за определяне местоположението на граници на урегулирани поземлени имоти. Искът по чл. 109а от ЗС се предявява, когато границата между два имота, намиращи се извън регулация, е неясна, липсваща или неизвестна. В случая имотите попадат в регулацията /действащия ЗРП от 1986г./ и иск за определяне на граници е недопустим. С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение