Определение № 845 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. П. Н., М. Н. М., П. Н. В. и В. Н. В., всички чрез адвокат С. Ч. от АК-София, срещу решение № 181/08.06.2022 г. по т.д.№ 193/2022 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която се потвърждава решение № 260078/11.11.2021 г. по т.д.№ 5/2021 г. на Окръжен съд Силистра и се отхвърлят предявените искове на М. П. Н. против ЗД „БУЛ ИНС" АД за разликата над 150 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, съответно, исковете на М. Н. М., П. Н. В. и В. Н. В. за разликата над 130 000 лева до 200 000 лева. Касационната жалба съдържа доводи за процесуални нарушения и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. „При формиране на изводите относно размера на обезщетението следва ли съдът да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?" 2.„Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението да съобразява като ориентир размера на присъжданите обезщетения по други сходни случаи за близък период от време?" 3.„Как се прилагат критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД - възможно ли е съдът да не съобрази дадени обстоятелства, които макар и обичайно значими за наличието на вреди в сходни случаи, не са налице в конкретния такъв, и обратно - да съобрази обстоятелства, които макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване вреди?" 4. „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?" Според касаторите, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и претендират разноски по делото, като правят възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на ответната страна. От ЗД „БУЛ ИНС" АД, чрез адвокат М. Г. от АК-София, е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, като претендира разноски в касационното производство. За да постанови решението, въззивният съд е установил, че при ПТП на 16.09.2020 г. с л.а. „Волво 340", рег. [рег.номер на МПС], е починал Н. В. Н. (63 г.) - наследодател на ищците по делото. Доводите на преживялата съпруга за занижаване на присъденото й обезщетение от 150 000 лева, според съда са необосновани, с оглед събраните доказателства за претърпените от нея болки и страдания, вкл. с настъпилото тревожно-депресивно състояние, тъй като определеното обезщетение е съобразено изцяло с икономическите условия в страната към датата на инцидента. Въззивният съд е приел също, че дълбоката духовна и емоционална връзка с децата на починалия е причина за изключително травмиращото въздействие на трагичното събитие върху тях, поради което и на трите деца следва да се определят обезщетения в размер на по 130 000 лева. Поставените процесуалноправни въпроси се свеждат до приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение на неимуществените вреди. Същите обуславят изхода на делото и решаващите изводи на съда, но не дават основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдебната практика на ВКС, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.11, се приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Следва да бъдат взети предвид и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест, съобразно особеностите на конкретния случай. В случая, съдът е обсъдил установените релевантни за делото обстоятелства, вкл. възрастта на починалия и неговите близки, като е възприел доводите на наследниците за причинените им емоционални и психически преживявания от трагичната смърт на техния баща и съпруг, препращайки към мотивите на решението на първоинстанционния съд. Поставените процесуалноправни въпроси в тази връзка, за конкретните обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени по делото, всъщност, преповтарят изразеното несъгласие с определения размер на обезщетението в касационната жалба, което не е основание за допускане на касационното обжалване, а довод за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Съдът определя обезщетението на неимуществените вреди по справедливост, според чл.52 ЗЗД, но с оглед на конкретно установените факти и по вътрешно убеждение на съдебния състав, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби (чл.288 ГПК). Предвид изложените съображения, не могат да бъдат споделени изложените съображения за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи. Цитираните в изложението съдебни решения са по дела за обезщетения на родителите от настъпила смърт на ненавършили пълнолетие лица не може да се съпоставя с настоящия случай. Изводите на съда за установеното емоционално състояние на преживялата съпруга и децата на починалия при пътнотранспортното произшествие, въз основа на което е присъдено обезщетение, с оглед на различния интензитет на болките и страданията, са изцяло в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС -напр. решение № 50/14.07.2022 г. по т.д.№ 581/2021 г., II т.о. и решение № 60129/28.01.2022 г. по т.д.№ 1992/2020 г., I т.о., които разглеждат сходни случаи на преки искове срещу застраховател. Отговор на последния процесуалноправен въпрос се дава в тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.2, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С обжалваното въззивно решение, съдът е извършил самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, вкл.свидетелските показания и психиатричната експертиза, въз основа на които е достигнал до собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. В този смисъл, поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От ЗД „БУЛ ИНС" АД, чрез адвокат М. Г. от АК-София, са поискани разноски, които с оглед изхода на спора по касационната жалба следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК. Възражението на касаторите, че не се доказва тяхното извършване е неоснователно, с оглед подадения писмен отговор на касационната жалба и представените четири договора за правна защита и съдействие от 10.10.2022 г. - по всеки от предявените срещу застрахователя искове. Адвокатското възнаграждение е изплатено в брой, поради което по исковете на М. М., П. В. и В. В. се дължат разноски в размер на по 3240 лева с ДДС, а по този на М. Н. - 2520 лева с ДДС. Така договореният размер на възнагражденията, спрямо обжалваемия интерес, надвишава незначително минималния праг, предвид в чл.9, ал.3, вр. с чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ /ДВ бр.68 от 31.07.2020г./. Според мотивите на т.3 по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, прекомерност на адвокатското възнаграждение ще е налице при несъответствие между изплатеното възнаграждение и очакваните усилия от защитата, предвид фактическата и правна сложност на делото, което в случая не е налице. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение