Определение № 382 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1529/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 129 от 11.04.2017г., постановено по ч. т. д. № 169/2017г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 23 от 12.01.2017г. по т.д. № 43/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора за връщане на подадената от страната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, поради невнасяне на държавната такса по нея. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му по съображения, подробно изложени в жалбата. Ответникът по частната жалба не депозира отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че в дадения от съда срок, не е отстранен порокът на въззивната жалба - невнасяне на таксата по нея. Изложени са съображения, че връчването на съобщението с указанията на съда относно нередовността на жалбата е извършено надлежно при условията на чл.50, ал.3 ГПК на В. Г. – деловодство. Счетено е, че отразяването „Деловодство” удостоверява длъжност на получателя- деловодител, като деловодството на юридическото лице е организационно административната единица, която се занимава с административна работа. Допълнително е аргументирано, че предвиденият в чл.50, ал.3 ГПК начин на връчване е на „всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеми. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на спора правен въпрос за приложението на чл.50, ал.3 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото във връзка с дефиниране на термина „канцелария”. Формулираният въпрос е обуславящ изхода на спора, но доколкото обжалваният акт е постановен в съответствие със задължителната практика на ВКС -Решение № 56/ 17.06.2014г. по т.д. № 2705/ 2013г. на ВКС, I ТО и определение № 22/ 17.01.2012г. по ч.т.д. № 886/ 2011г. на I ТО на ВКС. и не са налице промени в законодателството или обществените отношения, налагащи промяна на тълкуването на разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК, не е налице релевирания допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато. Лице, заемащо длъжност в деловодството на юридическото лице, като осъществяващо административни функции, се явява част от канцеларията на юридическото лице. Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд