Определение № 687 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 534/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “Б” О. – гр. С. срещу определение №366 от 30.04.10г. по ч.т.д.308/10г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение. Ответникът по частната жалба – „ Б. Б. М. ”А., Германия е на становище, че обжалваното определение е правилно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на “Б“О. – гр. С. против определение №214 от 04.02.2010г. по ч.гр.д.28/2010г. на Софийски апелативен съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че определението, постановено в производство по чл.15, ал.2 ГПК не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на “Б“О. – гр. С. против определение №214 от 04.02.2010г. по ч.гр.д.28/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение от 05.11.2009тг. по т.д. 844/09г. на СГС, за оставяне без уважение възражението на жалбоподателя за неподведомственост на спора пред съд, на основание чл.15 ГПК. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане подадената частна жалба. Правилно е извършена преценка за неприложимост на разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, тъй като на касационен контрол по този ред подлежат определени от нормата категории съдебни актове какъвто не е разглеждания. В тази насока неоснователно жалбоподателят счита, че с обжалваното от него определение на САС било преградено развитието на друго производство – а именно – производството „пред арбитража ad hoc, пердвиден в раздел VІІ от Договора за изключително дистрибуторство”. Страната неправилно разбира правната същност на понятието „ преграждащ съдебен акт”, което е относимо към спиране развитието на определено производство, респективно неговото прекратяване. В случая спорът е бил приет за разглеждане, поради което неговото развитие не е преградено. Още повече, че чл.15, ал.2 ГПК, като предвиждащ изрична обжалваемост на това определение предполага друинстанционното му разглеждане, поради което с определението на Софийски апелативен съд е бил изчерпан и инстанционния контрол, както законосъобразно е преценил и състава на ВКС, І т.о. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение