Определение № 10976 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Денев, подадена чрез процесуален представител против определение № 596 от 19.09.2022 г., постановено по адм. дело № 577/2022г. по описа на Административен съд - Стара Загора (АС). Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на определението като противоречащо на приложимите материалноправни разпоредби, които съдът е тълкувал неправилно. Моли за отмяната му и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – заместник-министърът на образованието и науката, не е изразил становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение АС на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Денев против отказ обективиран в писмо изх. № 94-3076/24.06.2022 г. на зам. министъра на образованието и науката, с което е отказано издаването на холограмен стикер за диплома за висше образование по специалност „Право“, и е прекратил производството по делото. АС е счел, че оспореното писмо има уведомителен характер и не съдържа белезите на ИАА, тъй като не съставлява волеизявление на АО или друг овластен орган и същото не създава пряко задължение и не засяга непосредствени права, свободи или законни интереси на определено лице. Според съда в случая с Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, е предвиден специален ред за издаване на „холограмен стикер“ за диплома за висше образование, и това производство е между висшето училище и МОН, като не е предвидено лично студента да изисква от МОН издаване на холограмен стикер и да обжалва отказ за издаването. Определението е неправилно. В конкретния казус Денев е подал заявление до директора на дирекция „Висше образование“ при МОН за издаване на холограмен стикер по чл. 4, ал. 5 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (Наредбата), в което заявление е посочил, че е завършил семестриално специалността „Право“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна, задочно обучение, в хипотеза на продължаване обучението в този университет за 11 семестъра, като преди това е завършил бакалавърска специалност ППООР, посочил е, че е положил успешно държавните си изпити и притежава свидетелство за юридическа правоспособност. Тези данни се потвърждават от приложената академична справка и други писмени доказателства. По делото няма данни МОН по проверка на данните съгласно чл. 4б, ал. 2 и сл. от Наредбата (в приложимата редакция), да е уведомил писмено ВСУ за установени по отношение на студента Денев несъответствия с изискванията на приложимата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“. Съгласно чл. 7 от ЗВО висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет. В това производство, административно по своя характер, предвид разпоредбата на чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл. 7 от ЗВО се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Според приложимата във вр. с чл. 7 от ЗВО Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, в дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование, под или до снимката на притежателя й висшето училище поставя холограмен стикер (чл. 4, ал. 4 от Наредбата, в приложимата редакция). След изпълнение на предвидената специална процедура по чл. 4б, ал. 1-4 от Наредбата холограмен стикер се предоставя на висшето училище с номера на студента в регистъра, ако обучението е проведено в съответствие със ЗВО и с държавните изисквания (чл. 4б, ал. 2 от Наредбата). Съгласно чл. 4б, ал. 5 от Наредбата (в приложимата редакция), холограмният стикер се получава в Министерството на образованието и науката от ректора или от упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от представяне на всички данни и доказателства по ал. 1 или 4, а когато данни за студента не са били представени при условията и по реда на чл. 4а - в двумесечен срок от представяне на всички данни и доказателства по ал. 1. Видно от посочената нормативна уредба, предоставянето на холограмен стикер е част от административното производство по издаване на диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование. Спорен е въпроса относно правомощията на МОН в тази част от процедурата. Според настоящия състав се касае за необвързващо съгласуване на друг орган (мнение) по смисъла на приложимата обща норма на чл. 53, ал. 1 от АПК, обективирано в холограмния стикер, като материален носител. Това означава, че на основание правилото на чл. 53, ал. 4 от АПК съответното висше учебно заведение независимо от разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от Наредбата (визираща, че диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование без холограмен стикер не се признава от държавата), може да упражни правомощието си по чл. 7, ал. 1 от ЗВО и да приключи процедурата, при действието на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗВО, според която дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания. В конкретния казус по делото няма данни за проведена процедура от МОН по смисъла на чл. 4б, ал. 2 и сл. от Наредбата (в приложимата редакция), и за упражнени правомощия на ВСУ по чл. 7, ал. 1 от ЗВО, т.е. дали на студента Д. Денев е издадена диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование без холограмен стикер. В хипотезата на издадена диплома от субекта по чл.7, ал.1 ЗВО, върху която не е поставен холограмен стикер, за нейния притежател ще бъде налице правен интерес да установи, че проведеното от него обучение е съответно на ЗВО и държавните изисквания, за постигане позитивния за него резултат на признаване дипломата от държавата. Подобно производство не е изключено предвид уредбата на сходни обществени отношения в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Приета с ПМС № 168 от 14.08.2000 г.). В настоящия случай пред първостепения съд не само липсват относимите за спора установявания относно проведена процедура от МОН по см. на чл. 4б, ал. 2 и сл. от Наредбата, и за упражнени правомощия на ВСУ по чл. 7, ал. 1 от ЗВО, но и такива относно волята на жалбоподателя в смисъл дали същият иска признаване от държавата на издадена и съответно притежавана от него диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование, или действа от името на ВСУ по смисъла на чл. 4б от Наредбата (в приложимата редакция) – сега чл. 4а, ал. 10 от Наредбата. Фактите, релевантни за спора, предполагат извършване от първостепенния съд на необходимото изследване относно хода на конкретното административно производство между студента и ВСУ по издаване на диплома, и в зависимост от установяванията в смисъл приключило ли е производството и каква е изразената воля на частния жалбоподател към МОН с процесното заявление, извършване на преценка от съда относно характера на оспорения акт, включително във връзка с възможността частният жалбоподател (предвид разпоредбата на чл. 6 от АПК и принципа за недопускане на дискриминация в качеството му студент в българско висше учебно заведение) да упражни правото си да поиска от МОН признаване (чрез предоставяне на стикер) на вече притежавана от него издадена от българско висше учебно заведение, но не призната от държавата диплома. В последната хипотеза МОН дължи произнасяне с изричен акт, и в този смисъл процесното писмо изх. № 94-3076/24.06.2022 г., неудовлетворяващо искането на студента, би представлявало отказ за признаване на дипломата и съответно би подлежало на оспорване по реда на чл. 145 от АПК. В процесния случай без да изясни волята на подателя на жалбата, и без да събере относимите към спора доказателства АС необосновано е приел, че липсва годен за оспорване АА. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на Д. Денев, като съдът следва да изпълни задължението си по чл. 158, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от АПК и по чл. 152, ал. 4 от АПК, след което да извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 от АПК при съобразяване с мотивите на настоящото определение, и евентуално разгледа спора по същество. В този смисъл определение № 10615 от 22.11.2022 г. по адм. дело № 9714/2022 г. и определение № 10612 от 22.11.2022 г. по адм. дело № 9712/2022 г. на ВАС, пето отделение. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Добрева Считам, че процесното определение е правилно. Не е налице соченото от частния жалбоподател основание за отмяна. Съдът е направил правилен анализ на приложимите разпоредби на НДИСОДИВУ, в относимата им редакция – ДВ бр. 62 от 12.07.2013 г., в сила от 3.07.2013 г. и въз основа на това правилно е приел, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, а има уведомителен характер. С писмото е отговорено на заявлението на студента, като му е указан редът, по който се издава холограмен стикер към диплома за завършена образователно-квалификационна степен. Правилно съдът е посочил, че правоотношението по повод издаването на холограмен стикер за диплома за завършена образователна-квалификационна степен на висше образование възниква между висшето училище и Министерството на образованието и науката, а не между жалбоподателя (студента) и министерството. Прегледът на относимата нормативна уредба - чл. 7, чл. 42, ал. 8 от ЗВО, чл. 4, чл. 4а, чл. 4б от НДИСОДИВУ, в релевантната им към датата на издаване на писмото редакция, показва, че правилно решаващият съд е приел, че холограмният стикер се предоставя на висшето училище, след като бъде извършена проверка дали обучението е проведено в съответствие с изискванията на ЗВО и държавните изисквания за обучение, а не пряко на студента. Диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование се издава от висшето училище, след като са изпълнени всички задължения по учебния план на съответната специалност. Частният жалбоподател следва да поиска издаването на валидна диплома с холограмен стикер от висшето училище, където се е обучавал. В случай, че са изпълнени всички изисквания за издаване на валидна диплома, задължено да я издаде е висшето училище. Правилно решаващият съд е счел, че не е формиран отказ и липсва годен за оспорване административен акт. Липсата на предмет правилно е приета за обосноваваща недопустимост на търсената съдебна защита. Оспореното определение съответства на закона и следваше да бъде оставено в сила. В този смисъл са определение № 9021 от 17.10.2022 г. по адм. дело № 9237/2022 г., определение № 9845 от 03.11.2022 г. по адм. дело № 10145/2022 г. и определение № 10703 от 24.11.2022 г. по адм. дело № 10674/2022 г. - всичките на ВАС, пето отделение. Съдия: