Определение № 301 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 309/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. С. и А. Р. С. против решение № 187 от 05.11.2021 г. по гр.д.№ 517/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик, в частта, с която е отменено решение № 260105 от 28.04.2021 г. по гр.д.№115/2020г. по описа на РС- Велинград и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищцата Б. И. С. е собственик на 1/2ид.ч. от имот №10450.502.1034.1.3 с площ 91,58кв.м., представляващ тавански етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален №....., по картата на [населено място], с граници: ПИ ....., ПИ ....., ПИ ...., ПИ ....., ПИ .....и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК за 1/2 ид.ч. от предмета му н.а. № .... г., вписан в СВп. с № .... г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с правилата за придобивна давност и за необоснованост поради това, че изводите не съответстват на приетата за установена фактическа обстановка. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „ когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици“, поради противоречие с решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д.№ 325/2020 г.на ВКС, І гр.о. и решение № 136/17.08.2011 г. по гр.д.№ 774/2010 г. на ВКС, ІІ гр..о. и относно признаците на владението, поради противоречие с решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012 г. на ВКС, І гр.о. Формулирани са и следните четири въпроса, по които се твърди противоречие с практиката на ВКС, както следва: 1.за да се уважи възражение за придъбивна давност на чужд имот, необходимо ли е да бъдат установени при пълно и пряко доказване в процеса елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС? 2.Съставлява ли пълно и пряко доказване на упражняване на фактическа власт върху имота показанията на свидетели, част от които са явно заинтересовани от изхода на спора? 3.Упражняването на пълна фактическа власт върху имота при направено възражение за изтекла придобивна давност трябва ли да изключва възможността на други лица, освен владелеца да въздейства върху веща? 4. За да произведе ефект придобивната давност необходимо ли е намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик. Цитирана е съдебна практика. Ответницата по касация не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: С н.а. № ..... г. Г. А. Ц. е признат за собственик на дворно място от 446 кв.м., съставляващо парцел ..... от кв. .... по плана на [населено място]. Той и съпругата му К. са продали на Е. Г. С. 2/3 ид.ч. от това празно дворно място. По спогодба, оформена с делбен протокол от 27.08.1969 г. по гр.д.№ 250/1969 г. на ВРС Е. Г. С. придобива цялото доврно място. В протокола е вписано, че в него съпругът й И. Т.С. притежава жилищна сграда. На основание наследство, делба и давностно владение Е. С. е призната са собственик на 300/600 ид.ч. от парцел ..... от кв. ....с площ 600 кв.м., в който попада изградената от съпруга й жилищна сграда. С н.а. № .... г. двамата съпрузи са дарили двете си дъщери с втория етаж от двуетажната къща, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място. Безспорно е установено, че в периода 1977-1978 г. И. С. е изградил трети етаж на къщата, който съгласно удостоверение № 597/27.06.2019 г. съставлява самостоятелен обект на собственост и е търпим строеж по действащия ПУП. Същият е заснет в КК с идентификатор №....и е с площ 91,58кв.м. И. Т. С. е починал на 04.07.1982 г., а съпругата му Е. – на 24.09.2004 г. Ищцата Б. И. |С. е тяхна дъщеря. Другата им дъщеря Е. И. С. е починала след баща си, но преди майка си – на 18.12.2000 г. Неин наследник е касатора /ответник/ Р. А. С.. Той е признат за собственик на третия /тавански/ етаж на основание давностно владение с н.а. № ..... г., вписан в СВп. с № .... г. На 29.08.2019 г. с н.а., вписан № ..... г., Р. А. С. е продал на сина си А. Р. С. същия самостоятелен обект в сграда – трети етаж. От свидетелските показания се установява следното: къщата на родителите на ищцата е строена от тях. Първоначално цялото семейство живеело на приземния етаж. Когато дъщерите им станали големи и след като дъщерята Е. се развела, двете сестри отишли да живеят на жилищния етаж, а родителите им останали да живеят в приземния етаж. След земетресението през 1977г. родителите направили ремонт на къщата, и със съгласието на съседите вдигнали малко надзида на покрива, изградили нов покрив и така подпокривното пространство било преустроено в жилище, като мансарден етаж. След смъртта на бащата през 1982 г. майката се качила да живее на етажа при дъщеря си Б., а дъщерята Е. оправила таванския етаж, направила тоалетна в него и се пренесли да живеят на последния етаж със сина си Р., който тогава бил ученик във втори-трети клас. От тогава и до момента в таванския етаж са живеелипървоначално ответника Р. С.. с майка си Е., а впоследствие и семейството на Р. - съпругата му и сина им А.. Всяко от жилищата си имало самостоятелно стълбище и самостоятелен вход към жилището. Откакто ищцата Б. си живеела на етажа от къщата, а сестра й Е. със сина си Р. се установила да живее на таванския етаж, между двете сестри не било имало спорове и никоя от тях не била проявила претенции за собственост към жилището на другата. Нямало спорове за собственост и между ищцата и племенника й Р. след смъртта на неговата майка и до момента. Свидетелят П. - приятел на Р. С. още от трети клас знае, че той е живял само в това жилище повече от тридесет години, чувал майка му да казва, че това жилище е нейно и не е чувал ищцата да е изявявала претенции към този етаж. Свидетелят Ж. установява същото, като допълва, че докато бил полицейски служител на кв. Л. около 19 години, всички били в много добри отношения, не са имали никакви конфликти или спорове, дори бил виждал ищцата Б. и съпругата на Р. да си пият заедно кафето на двора. При тези доказателства, първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че изводите на нотариуса в издаденият нот. акт в производство по обстоятелствена проверка са верни и събраните доказателства установяват придобиване по давност на третия етаж от Р. А., който е прехвърлил придобитото право на собственост на сина си А. Р.. Въззивната инстанция е възприела същата фактическа обстановка, но е формирала други правни изводи от нея. Приела е, че при установената сънаследствена съсобственост е неприложим чл. 69 ЗС и за да придобие идеалните части на сънаследниците си, наследник, установил фактическа власт следва да демонстрира с явни и недвусмислени действия, по начин и със средства, които недвусмислено да сочат за намерение за придобиване идеалните части на другите и отблъскване владението на другите, тези действия да са обявени и да са достигнали до знанието на останалите сънаследници. Ползването на една вещ, само по себе си не означавало отблъскване на другия сънаследник, който не полза в този момент вещта от страна на наследника, който ползва вещта. След като Р. С. е бил напълно наясно с кръга на наследници, които притежава права на собственост върху таванския етаж, по никакъв начин и с нито едно свое действие не бил обявил на ищцата явно и открито, че той счита този имот за своя еднолична собственост, не заявил ясно и недвусмислено, че той не признава нейните собственически наследствени права и не отблъснал нейното владение, като установи еднолично владение за себе си, тава да е достигнало до нея „и същата се е съгласила да не оспорва владението му и заявените права“. Напротив, веднага след като узнала за издадения нот. акт по обстоятелствена проверка, тя предявила иска. По първия въпрос, въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д.№ 325/2020 г.на ВКС, І гр.о. и решение № 136/17.08.2011 г. по гр.д.№ 774/2010 г. на ВКС. С тях се приема, че в отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал владението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствени/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. /В този смисъл са мотивите към т.1 от ПП-6-74/. Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Останалите въпроси за елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС, необходимо ли е намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик се поглъщат от този въпрос, поради което по тях отделно не се допуска касационно обжалване. Фактическата обстановка е безспорно установена, от показанията на всички свидетели, поради което въпроса за заинтересоваността на свидетелите, които са близки роднини е ирелевантен за резултата от спора. По делото не се установява въздействие на други лица върху процесния трети етаж, поради което въпроса дали подобно въздействие изключва придобиване по давност е неотносим към спора. Предвид изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение