Решение № 5491 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2014 г.

Решение № 5491 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Й. С. в качеството му на управител на общото събрание на собствениците на етажна собственост в жилищен блок с адрес: гр. Перник, кв. Изток, ул. "Калинин" № 12, срещу решение № 525 от 28.11.2013 г., постановено по адм. дело № 345/2013 г. по описа на Административен съд - Перник. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на МКВПМС във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия. Твърди, че дори законовата регламентация да е насочена само към физически лица, в случая също следва да намери приложение и по отношение възстановяване на общите части на етажната собственост, тъй като законът не създава различни хипотези за възстановяване на жилище и общи части и не изключва възстановяването спрямо физическите лица по отношение участието им в общите части на сградата. Прави искане решението да бъде отменено и делото да се реши по същество, като жалбата му бъде уважена и преписката - върната за ново разглеждане на административния орган или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС), чрез юрк. Койчев като процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на А. Й. С. - управител на общото събрание на собствениците на етажна собственост в жилищна сграда, находяща се в гр. Перник, кв. Изток, ул. "Калинин", бл. 12, вх. А и вх. Б против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 2368 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на общите части на жилищен блок, засегнати от природно бедствие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, в срока по чл. 140, ал. 1 АПК и при наличие на правен интерес, доколкото се засягат права и интереси на етажната собственост. Аргументирал е заключение, че решението е издадено от компетентен орган и в установената писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е обосновал извод, че в Правилника за организацията и дейността на МКВПМС (ПОДМКВПМС) не съществуват разпоредби за отпускане на възстановителна помощ за общи части. Посочил е, че кръгът на лицата, имащи право на възстановителна помощ е уреден в чл. 26, ал. 2 от ПОДМКВПМС и не включва етажната собственост. Обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна няма спор, че на 22.05.2012 г. в района на гр. Перник е регистрирано земетресение с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер, в резултат на което са нанесени щети на намиращите се в този район недвижими имоти. По делото е установено, че от А. Й. С. в качеството му на управител на общото събрание на собствениците на етажна собственост в жилищен блок с адрес: гр. Перник, кв. Изток, ул. "Калинин" № 12 е подадено искане до кмета на община Перник с вх. № 0933 от 29.05.2012 г. за оценяване на щетите на общите части на жилищната сграда, находяща се на посочения адрес. От назначената от кмета на община Перник експертна комисия е извършен оглед на общите части на сградата, за което е съставен протокол, изготвено е конструктивно становище, според което има напукана мазилка, облицовки и настилки отвътре, като изпълнението на необходимите строително - монтажни работи няма да нарушат носещата конструкция на сградата. Изготвена е и експертна оценка, според която щетите са в общ размер от 9 078 лв., описани по вид, обем (зидарски, покривни и довършителни работи, в т. ч. мазилки, боядисване, облицовки и др.) и стойност. По делото е установено, че е свикано заседание на комисията на 11.02.2013 г., като по т. 2 от дневния ред е изготвен доклад от секретаря на МКВПМС относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, в който са направени следните предложения: 1. Да се утвърди целево финансиране в размер на 32 737 967 лв., съгласно Приложения № 1 и 2; 2. Да се откаже целево финансиране предвид посочените мотиви. В частта от доклада относно предоставянето на възстановителна помощ за преодоляване на последиците от земетресението, е направено предложение да не се предоставят средства за общи части на етажна собственост, както и за леки вреди, при които не се засяга конструкцията на сградата, с изключение за жилища, обитавани от хора в неравностойно положение. В останалите случаи е предложено възстановителната помощ да бъде в размер 70 на сто от оценката на вредите и 10 000 лв. - за оценки над тази стойност, поради включване на разходи за проектиране и препоръки за изграждане на допълнителна строителна конструкция. Към доклада са приложени мотиви към предложенията за предоставяне на възстановителна помощ за жилища - частна собственост с вреди от земетресението на 22.05.2012 г. и към предложенията за откази, подписани от секретаря на МКВПМС. На проведеното на 11.02.2013 г. заседание на МКВПМС, за което е съставен протокол № 1, са взети следните решения по т. 2 от дневния ред: по т. 4 е взето решение, с което се утвърждава предоставянето на 38 797 995 лв. от средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., в т. ч. до 10 000 000 лв. за възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г., Приложение № 1; по т. 5 е взето решение, с което се отказва възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г. поради несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС и Закона за етажната собственост, Приложение № 2. По делото е представено извлечение от списъка по Приложение № 2 на исканията за възстановителна помощ с отказано финансиране във връзка със земетресението на 22 май 2012 г., в който по т. 2368 е посочен А. Й. С. за етажна собственост в гр. Перник, ул. "Калинин" бл. 12, вх. А и Б. В чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според цитираната разпоредба Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В чл. чл. 26 - 32 от приетия Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет са уредени правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Според чл. 26, ал. 1 от правилника комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 на чл. 29 е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според определението, дадено в т. 1 от ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите. Според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. При описаната нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага извода, че в случая оспореният отказ за предоставяне на финансови средства за възстановяване на общите части на етажната собственост, находяща се в гр. Перник, кв. Изток, ул. "Калинин" № 12, е немотивиран, издаден е при съществено нарушение на процедурата и в противоречие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за това, че кръгът на лицата, имащи право на възстановителна помощ съгласно чл. 26, ал. 2 от ПОДМКВПМС не включва етажната собственост, не може да бъде споделен. Действително ЗЗБ и ПОДМКВПМС не урежда хипотезата за отпускане на възстановителна помощ за нанесени щети на общи части на сгради. Субекти на защитата при бедствие са физическите лица. Както беше посочено, в чл. 26, ал. 1 от ПОДМКВПМС е предвидено, че комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилищата им, засегнати от бедствие, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба право на възстановителна помощ по ал. 1 имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Това обаче не означава, че от приложното поле на разпоредбата следва да се изключи предоставянето на възстановителна помощ за преодоляване последиците от природно бедствие по отношение на общите части на сгради, в които се намират имоти - частна собственост. Съгласно чл. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), този закон урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях. Според чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите, а чл. 9 предвижда, че формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците. В случая видно от представения по делото в първоинстанционното производство протокол от 19.07. 2013 г. е избрана първата форма на управление на етажна собственост, а именно общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти. От същия се установява, че собствениците на отделните обекти в сградата са физически лица. Общите части се разпределят пропорционално на собствениците на отделни индивидуални имоти и процентното им притежание следва имота на индивидуалния собственик. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗУЕС в общото събрание собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, а в ал. 2 са уредени правомощията на общото събрание със съответното мнозинство при приемане на решенията. След като в случая етажната собственост е съвкупност от собствениците на самостоятелни жилища, които са физически лица, то няма законова пречка управителят въз основа на решение на общото събрание да претендира възстановителна помощ за общите части на сградата. Нещо повече, при евентуално констатирано нарушение в конструкцията на сградата досежно общите части в нея, дори и в хипотезата само на един собственик - физическо лице с единствено жилище, то следва да се приеме, че етажната собственост има право да иска възстановителна помощ за тези общи части. Възприемането на обратното би довело до лишаване на собствениците на сградата от възможността да се възползват от предоставяне на възстановителна помощ, след като по отношение дори на един обект са налице законовите изисквания за това. Друг е въпросът следва ли административният орган да извърши преценка включени ли са съответните общи части от сградата в искането, депозирано от конкретния собственик за възстановяване на щетите по отношение на всеки от апартаментите в режим на етажна собственост. На този въпрос следва да се отговори положително и в случай, че съответните общи части са включени в оценката на щетите за конкретен обект, то това трябва да намери отражение при определяне на общата стойност на щетите по отношение общите части на съответната сграда. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него. В конкретния случай отказът по т. 2368 от Приложение № 2 към т. 5 от протокол на МКВП от 11.02.2013 г. не отговаря на изискуемата от АПК форма, тъй като т. 5 от Протокол 1 в частта за етажната собственост е лишена от мотиви. Дори при съобразяване на тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС не може да приеме, че приложените в административната преписка доклад и мотиви към него съставляват съображенията на административния орган, обосноваващи постановяването на отказ за подпомагане. Ответникът не е изложил аргументи в какво се изразява относимостта на ЗУЕС като цяло и по какъв начин този нормативен акт обуславя постановения отказ. В случая липсват мотиви, тъй като позоваването на цитирания нормативен акт не отразява спецификата на направеното искане, което е предмет на разглеждане от административния орган. В конкретната хипотеза МКВПМС изобщо не е изложила съображения приложими ли са и съобразени ли са относимите разпоредби на ЗЗБ и Правилника за организацията и дейността на МКВПМС при произнасянето по т. 2368 от Приложение № 2 към т. 5 от протокол на МКВП от 11.02.2013 г. Като се е позовал само на ЗУЕС, без да се аргументира защо искането е неоснователно, ответникът е постановил оспорения отказ в нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивирането на административния акт е изискване за неговата законосъобразност и необходимо условие за осъществявания съдебен контрол върху дейността на административния орган по издаването му. С приемането на решението на общото събрание на собствениците на апартаменти в сградата в режим на етажна собственост от 19.07.2013 г. жалбоподателят е упълномощен да обжалва постановения от комисията административен акт и да представлява собствениците на апартаменти в съдебното производство, като по този начин са потвърдени неговите действия по подаване на заявлението до кмета на община Перник, с което е започнало административното производство. Видно от представените в първоинстанционното производство доказателства Александър Стойчев е избран за управител, надлежно регистриран видно от представената регистрационна карта на 9.07.2010 г. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗУЕС управителният съвет (управителят) организира изпълнението на решенията на общото събрание. Ако за административния орган е имало съмнение относно обстоятелствата, свързани с формиране на етажната собственост съгласно ЗУЕС и кой я представлява; налице ли е редовно проведено събрание на собствениците, което да е взело решение за кандидатстване за възстановителна помощ и бил ли е налице специалния кворум според чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС, то той е трябвало да изследва тези въпроси и да проведе процедурата по чл. 27, ал. 2 от АПК. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл. 28, ал. 1 от правилника към искането за възстановителна помощ за всеки отделен имот се прилагат: 1. копие от акт за собственост или за учредено вещно право на ползване на имота; 2. удостоверение за данъчната оценка на имота; 3. декларация от лицето, че засегнатото жилище е единствено и законно построено. Това изискване е приложимо и при направено искане за възстановителна помощ за щети, нанесени на общите части на сградата и изискуемите документи следва да се приложат по отношение на всеки от самостоятелните обекти в нея, а в конкретния случай такива доказателства не са представени. Видно от данните по делото общинските служители не са извършили предварителна проверка на искането за неговата редовност, в резултат на което е постановен незаконосъобразен административен акт. Отделно от това от съдържанието на решението по т. 5 на протокол № 1 от заседанието на 11.02.2013 г. на МКВПМС, приложение № 2 в частта по т. 2368, както и от мотивите към доклада на секретаря на МКВПМС и от самия доклад, в който е извършено само позоваване на ЗУЕС, не може да се установи дали отказът на комисията за предоставяне на средства за възстановяване на щетите така, както са описани и остойностени в експертната оценка на лицензиран оценител, е обоснован с нормативно установените критерии по чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС. Доколкото за определяне размера на възстановителната помощ са предвидени критериите, дадени в чл. 29, ал. 2 и 3 от ПОДМКВПМС, то при постановяване на своето решение МКВПМС следва да обоснове отказа си именно с някой от тези критерии. По изложените съображения, оспореният пред съда административен акт е постановен при съществено нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта и на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 29, ал. 2 и 3 от ПОДМКВПМС. Като е направил извод за законосъобразност на оспорения пред него отказ, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при нарушение на материалния закон, поради което същото е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което административният акт бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният орган следва изрично да съобрази включени ли са съответните идеални части от общите части в искането на всеки от собствениците, участващи в общото събрание на етажната собственост на сградата в гр. Перник, ул. "Калинин" № 12, за възстановителна помощ на щетите по отношение на всеки от обектите, ако такива искания са депозирани, както и да прецени каква част от установените щети на общите части на сградата, описани в експертната оценка, представляват текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на ЗУТ. След като отговори на тези въпроси, административният орган следва да се определи стойността на щетите и да прецени налице ли е правото на възстановителна помощ в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 и 3 от ПОДМКВПМС. С оглед изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение