Определение № 289 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2014 г.

Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 303 ал. 1 т.1 и т.5 ГПК вх.№1019209/09.05.2014г. от Б. Л. М., подадена чрез пълномощника му адв. М. Т. срещу решение № 2879/24.04. 2014 г. по гр. д.№9887/2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV-а въззивно отделение, с което е потвърдено решение от 15.02.2013 г. по гр.д.№55562/2011 г. на Софийски районен съд, І г.о., 36 състав. В молбата за отмяна се твърди, че молителят е бил лишен от право по чл.151 ГПК да иска поправка и допълване на протокола за проведено открито съдебно заседание на 27.02.2014 г. пред СГС.На същата дата подал молба да му бъде издаден препис от него и от представено от ответника писмено доказателство- договор за правна помощ, но тя била оставена без уважение. Узнал този факт едва на 08.05.2014 г. Посещавал многократно деловодството, но делото не било на разположение. Копие от протокола получил на 28.04.2014 г. Поради това не успял да упражни правото си да иска поправянето му. Не му бил връчен препис от отговора на въззивната жалба даден от ответника, както и от представеното пълномощно, в нарушение на чл.261 ГПК. Неправилно въззивният съд приел, че ответникът П. Н. няма пасивна материална легитимация,тъй като бил пълномощник на М. Н.. Така отказвал да се съобрази с доказателствата по делото. Излага оплаквания по правилността на съдебния акт. Молителят е подал и молби вх.№ 8948/15.10.2014 г., вх.№144960 /03.12.2014 г. и вх.№1059131/12.06.2015 г. В първата от тях е посочил,че към датата на провеждане на открито съдебно заседание във въззивния съд на 27.02.2014 г. ответникът П. Н. е бил починал. Датата на смъртта му е 08.01.2014 г. Пълномощието на представляващия го адвокат Е. С., респективно на Адвокатско дружество „А. и партньори“ е било прекратено, което е самостоятелсно основание за отмяна. Неправилно са присъдени и разноски за адвокатски хонорар. Във втората цитирана молба се иска отмяна на нищожно определение за присъждане на разноски, съдържащо се в решението на въззивния съд.Тя е адресирана до СГС. С определение от 04.03.2015 г. е оставена без разглеждане, като подадена извън срока по чл.248 ГПК. С третата молба, адресирана до СРС отново се иска обявяване на нищожност на въззивното решение. С разпореждане № 167/24.06.2015 г. на председателя на ІV г.о. на ВКС всички тези молби са оставени без движение и преписката по тях е върната на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите им. С отговор вх.№1079548/12.08.2015 г. молителят е уточнил,че първата молба е уточняваща молбата за отмяна, предмет на настоящото производство.По втората молба въззивният съд се е произнесъл, а третата молба е със сигнален характер и е адресирана до първоинстанционния съд. След нови указания е подал писмен отговор вх.№1105280/27.10.2015 г., с която заявява, че и третата молба е уточняваща молбата за отмяна, предмет на настоящото дело. С разпореждане на СРС от 04.11.2015 г. молбите са изпратени за прилагане към молбата за отмяна. С писмено становище вх.№13863/21.12.2016 г. молителят е направил искане за служебно прогласяване нищожността на атакуваното въззивно решение. Ответниците по молбата за отмяна В. П. Н. и З. Н. Д. –Н. в писмен отговор,подаден чрез адл.Е. С. и адв.В. В. я оспорват, като просрочена и подадена при липса на правен интерес.Претендират разноски. С определение № 27/28.01.2015 г.производството по делото е спряно поради образуваното тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК, с оглед предстоящото приемане на разрешение по въпроса: -какви са правомощията на ВКС в производство по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.307 ал.1 т.1-т.7 ГПК и чл.304 ГПК, който е обуславящ за настоящото производство. ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК е прието, с което е отпаднало основанието, представляващо пречка за движението на настоящото дело и следва същото да бъде възобновено. Според разрешенията, съдържащи се в него, по т.6- не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска и по т.10- молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303,ал. 1т.1-т.7 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. ВКС, състав на ІІІ г.о. приема по делото следното: Атакуваното решение относно разноските, което в тази своя част има характер на определение, не подлежи на отмяна, съгласно дадените разрешения с ТР по т.6. Възраженията си за присъждането на разноски по нередовно пълномощно за защитата на ответника молителят е следвало да направи в специалното производство по чл.248 ГПК. Разполагал е с едномесечен срок да го стори от 24.04.2014 г., когато е постановено решението, до 24.05.2014 г. В този период е имал възможност да се запознае с делото, доказателствата и решението по него. Сега действащият ГПК предвижда този ред за поправяне на процесуални нарушения във връзка с разноските. Молителят няма правен интерес да изтъква като основание за отмяна несвоевременното конституиране на наследниците на ответника като страни по делото. Това обстоятелство е основание за отмяна на решението, но по тяхно искане. Съгласно чл.26 ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. Останалите въведени в молбата за отмяна твърдения, въпреки многократните възможности, предоставени на молителя, не сочат основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, конкретно по т. 1 и т.5 от този законов текст, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение, без да са налице релевираните предпоставки за отмяна, поради което молбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Производството за отмяна е уредено от закона като специално производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, при настъпването на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК хипотези.Такива не се съдържат в молбите, подадени от молителя. По чл.303 ал.1 т.5 ГПК възможностите за подаване на молба за отмяна не са обусловени от всяко нарушение на процесуалните правила, а само при възникване на някоя от следните хипотези: страната да е била лишена от възможност да участва в делото, поради нарушаване на съответни процесуални правила; да не е била надлежно представлявана; да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее. Искането, което молителят е възнамерявал да направи за поправка на протокола не може да бъде отнесено към никоя от тях. Очевидно той е бил надлежно представляван и се е явил лично в проведеното съдебно заседание. Не е налице и хипотезата лишаване от възможност да участва в делото, тъй като тя не може да бъде в корелация с конкретната възможност да се иска поправка в протокола, поради затруднен достъп до делото в деловодството. На 27.02.2014 г. молителят е подал молба за получаване на преписи от пълномощното на защитника и писмен документ за плащане. На 05.03.2014 г. е подал молба вх.№ 26846 за издаване на препис от протокола, по която няма произнасяне. Молба за поправка на протокола въобще липсва. Няма процесуална норма, която да задължава съда да връчи препис от отговора на ответника на въззивната жалба на насрещната страна.За него тя следва да следи сама. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства за тях. В случая молителят не се позовава на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност.Изложени са твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК. Поради това отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява недопустима. В производство по отмяна не могат да бъдат разглеждани искания за обявяване нищожност на съдебен акт. При този изход на спора на ответниците по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.