Определение № 257 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 477/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Я. А. Т., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. Х., срещу въззивно решение №1333 от 11.11.2010 г. по гр. дело № 1097/2010 г. на Варненския окръжен съд. Ответниците по касационната жалба К. К. К. и Ц. Х. К., двамата от [населено място], оспорват жалбата. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Данъчната оценка на правото на строеж, предмет на процесния договор, е 4892.10 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.