Решение № 10715 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13733/2017 г.

Решение № 10715 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13733/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет Брусарци против решение № 467 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 326 по описа за 2017 г. на Административен съд Монтана. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - прокурор при ОКръжна прокуратура - Монтана оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Монтана, в тричленен състав, е отменил по протест на прокурор при Окръжна прокуратура чл. 44, ал. 3, т. 1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета и допълвана с Решения на Общински съвет Брусарци. Съдът е приел, че в оспорената част наредбата е незаконосъобразна, тъй е като постановена в противоречие с приложимия нормативен акт от по-висока степен, въпреки, че е издадена от компетентен орган. Съгласно оспорената разпоредба на чл. 44, ал. 3, т. 1 НРПУРОИ, при разпоредителни сделки по ал. 1, физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2 % от продажната цена на имота или вещта. Правилно е прието от съда, че по делото няма спор по въпроса, че местни такси се заплащат единствено за извършени/предоставени от общината услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 115а, ал. 1 ЗМДТ, техният размер е обвързан с разходите за извършване на съответната услуга и се определя при спазване на посочените в чл. 8, ал. 1 принципи, един от които е възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Съгласно § 1, т. 15 от Закона за местните данъци и такси, съдържащ легално определение за понятието "пълните разходи", режийните разноски са съставна част от тях. С оглед на това, при липса на легално определение за понятието "режийни разноски", като елемент от пълните разходи, те се включват в размера на местните такси, включително в тази, която съгласно чл. 111 ЗМДТ се заплаща по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти. От това следва, че общинският съвет трябва да определи размера на таксата по чл. 111 от ЗМДТ по такъв начин, че в нея да се включат и така наречените "режийни разходи", а не да ги събира отделно от тази такса като различен вид плащане. Такъв подход противоречи на конкретни правни принципи и на посочените по-горе разпоредби на ЗМДТ, поради което правилно разпоредбата на чл. 44, ал. 3, т. 1 НРПУРОИ, в която този подход е намерил нормативен израз, е отменена като несъответна на нормативен акт от по-висока степен /чл. 15, ал. 1 ЗНА/. Следва да се посочи, че практиката на административните съдилища и на Върховния административен съд по сходни казуси е непротиворечива и постоянна, като в мотивите на съдебните катове изрично се приема, че определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, съгласно чл. 9 ЗМДТ, следва да се извърши с отделен подзаконов нормативен акт, приет на това основание. Затова и преди всичко, систематичното място на протестирания текст не е в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, а в тази по чл. 9 ЗМДТ. Този извод следва от чл. 12 от Закона за нормативните актове, който предвижда, че актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, както и от чл. 10 ЗНА, който предписва обществени отношения от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Режийните разноски, предвидени в някои закони при придобиването на държавни имоти не трябва да се пренасят автоматично в уредбата на местните такси. Причината за това е, че докато във връзка с разпореждането с общински имоти общините събират местни такси, които по определение покриват режийните разходи на общинската администрация, както е предвидено в ЗМДТ, държавата не събира държавни такси при разпореждане с държавни имоти. След като общинският съвет не е посочил в наредбата какви разходи се покриват с режийните разноски, следвало е това да се посочи поне в мотивите за приемане на наредбата, наред с пълна икономическа обосновка защо е необходимо събирането на такива разноски, и то именно в посочения размер. Икономическа обосновка е необходима винаги, когато по нормативен ред се въвеждат парични задължения към държавния или общинския бюджет. Именно въз основа на такава икономическа обосновка може да се направи извод дали съответното парично задължение е необходимо за изпълнение на целите на закона и пропорционално на така преследваните цели. С С оглед на изложеното решението на АС - Монтана следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд