Определение № 8778 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6480/2024 г.
ВАСШесто отделение15.07.2024reporting judge Николай Гунчев
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 4050 от 16.04.2024 г., постановено по административно дело № 3030/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 160, ал. 2, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „БЕСТ ФАРМАСИС“ ООД, ЕИК 205989417, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мадрид“, № 26, представлявано от управителя З. К. А., действащо чрез пълномощник адв. П. Пешев, против разпореждане /погрешно в частната жалба съдебният акт е наречен „определение“/ № 4050 от 16.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3030/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбата, подадена от дружеството срещу заповед РД-25-103/26.02.2024 г. на директора на РЗОК – Благоевград, на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По съображения за неправилност частният жалбоподател претендира оспореното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Благоевград, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „БЕСТ ФАРМАСИС“ ООД против заповед № РД-25-103/26.02.2024 г., издадена от директора на РЗОК – Благоевград. Първоинстанционният съд с разпореждане от 29.03.2024 г. е оставил производството по подадената жалба без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателя в 7-дневен срок да отстрани констатираните нередовности на жалбата, като представи документ за внесена държавна такса по оспорването в размер на 50 лева по сметката на съда. В допълнение са изискани доказателства за извършване на оспорването на административния акт в срок. Изрично е указано, че при неотстраняване на нередовностите в посочения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. Разпореждането на съда за оставяне без движение е съобщено редовно на адресата на 02.04.2024 г., и в срока за отстраняване на визираните от съда нередовности, изтекъл на 09.04.2024 г. (вторник, присъствен ден), същите не са отстранени. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че цитираното разпореждане от 29.03.2024 г. е връчено в нарушение на чл. 50 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Видно от разписката за връчване, същото е извършено на седалището и адреса на управление на „БЕСТ ФАРМАСИС“ ООД, посочен от самото юридическо лице в търговския регистър. Не се споделя и тезата, че процесното разпореждане е получено от лице, което не е било служител на дружеството към конкретния момент. В подкрепа на касационния довод е представена „справка за актуално състояние на всички трудови договори към дата 25.04.2024 г. на „БЕСТ ФАРМАСИС“ ООД“, генерирана от портала за електронни услуги на НАП, но последната касае период, последващ дата на връчване на разпореждането от 29.03.2024 г., и не може по категоричен начин да обуслови извод, че лицето не е било служител в „БЕСТ ФАРМАСИС“ ООД към относимия за спора момент. Като е оставил без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, Административен съд – София-град е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,
Cited provisions
9- чл. 158, ал. 3 АПК
- чл. 159, т. 5 АПК
- чл. 229, ал. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 158, ал. 3
- чл. 160, ал. 1
- чл. 160, ал. 2
- чл. 229
- чл. 50