Определение № 778 от 26.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е.-Б. против решение № 7/13.02.2012 г. по т.д. № 24/2012 г. на Бургаски АС, с което се потвърждава решение № 371/11.11.2011 г. по т.д. № 232/2011 г. на Бургаски ОС в обжалваната му част относно присъдените разноски и то от тях само за адв.възнаграждение. Ответното по касационната жалба К. Е.-П. е подало отговор, че същата е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: Въпросът: Приложим ли е п.2 от Наредба № 1/2004 в хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК?, бил решен в противоречие с опр. 422/4.07.2011 по ч.гр.д.308/2011 на ІV г.о. Необсъждането на всички доводи във въззивната жалба било в противоречие с ППВС 1/53 и Р 24/28.01.2010 по гр.д. 4744/2008 на І г.о. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието, че извън присъдените разноски в размер на 1 045 лв. представляващи д.т., които не се оспорват, останалите 4 000 лв. за адв.възнаграждение в случаите по чл.78,ал.5 ГПК не надвишават размера определен по чл.7,ал.2,т.4 във вр. с п.2 от Наредбата. С представеното определение на ВКС-ІV г.о. е прието, че чл.78,ал.5 ГПК препраща към чл.36 ЗА, който препраща към чл.7 от наредбата, а не към п.2. Всъщност поставеният въпрос е предмет на тълк.д. № 6/2012 ОСГТК-т.3. Но същественото е, че има вероятност обжалваното решение да е недопустимо, предвид невъзпроизвеждане в действащия ГПК на разпоредбата на чл.70 ГПК-отм. Въпросът за изменение на решението в частта за разноските е уреден в чл.248 ГПК: искането се прави до съдът постановил решението-ал.1, и определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението-ал.3. В случая, въззивният съд не се е произнесъл по този ред и затова има вероятност решението в обжалваната част да е недопустимо. Поради това, подадената касационна жалба следва да се разгледа, като такава, а не като молба по чл.248 ГПК. Изложеното обуславя приложно поле по смисъла на т.1 ТР 1/2009 ОСГТК и затова касационната жалба следва да бъде допуснато до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.